През ноември 2024 г. научно-популярното издание Science публикува статия на журналиста Игнасио Амиго (Ignacio Amigo) за това как изследователите са открили „сини зони“ – райони с голяма концентрация на столетници. Оказа се, че в тази история има място не само за науката: самите изследователи активно печелят пари от темата, а работите на критиците просто не се публикуват.
За места, където живеят много столетници, за първи път се заговори през 90-те години. Тогава в научната общност имаше много скептицизъм.

През 1999 г. италианският лекар Джани Пес представя на международна конференция резултатите от изследване, което той и колегите му провеждат на остров Сардиния. Учените решават да разберат, дали там наистина има толкова много столетници, колкото се смята, и каква е тяхната особеност. Оказва се, че наистина има повече хора, които живеят над 100 години от средното (но не на цялата територия, а само в определени райони).

Огласените данни предизвикаха недоверието на събралите се учени. Те предполагат, че тези резултати са следствие от грешки в официалните регистри за раждане. На белгийския демограф Мишел Пулен беше възложено да провери отново тази информация.

Пулен отива в Сардиния и заедно с авторите на оригиналното изследване повтаря техния път. Резултатът е научна статия, която потвърждава първоначалните изводи. Тогава се появи терминът „синя зона“ (blue zone). Възникна поради факта, че дълголетниците, чиято възраст била потвърдена, са били маркирани от изследователите на картата със сини точки. В резултат се появяват отчетливи сини зони. Така и ги наричат.

През 2005 г. списание National Geographic публикува статия на писателя и журналист Дан Бютнер за това, защо хората живеят толкова дълго на островите Сардиния и Окинава, както и в град Лома Линда (САЩ). Той привежда пет препоръки от жителите и на трите места:
• не пушете;
• поставяйте семейството на първо място;
• бъдете активни през целия ден;
• бъдете социално активни;
• яжте плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.

Това не било научно изследване, но Бютнер скоро се присъединява към Пес и Пулен, за да намери нови „сини зони“. Неговата роля била да организира пътувания и да намира пари за тях.

Демографът Мишел Пулен първо проверявал документите и не се задоволява със свидетелствата за раждане, а гледа и брачните свидетелства и други документи, които биха могли да подскажат дали няма грешки в датите. Такава например би могла да възникне, защото на някои места новородените получавали имената на техните починали братя или сестри.

За да получи една територия името „синя зона“, концентрацията на столетници там трябва да е по-висока, отколкото в страната. Струпване на столетници са търсени по-специално в град Вилкабамба (Еквадор) и на остров Крит (Гърция). Но в крайна сметка се оказва, че те не могат да бъдат наречени „сини зони“. Но към списъка са добавени полуостров Никоя (Коста Рика) и остров Икария (Гърция).

За един от изследователите тази история бързо се превръща в източник на печалби

Определянето на причината за дълголетието не е толкова лесно. Най-вероятно това е комбинация от фактори. Изследователите откриват някои генни варианти, които по-често се срещат при столетниците. Въпреки това, в действителност малко се знае за генетичните особености на жителите на „синята зона“.
Необходими са големи проучвания с добро качество, за да се установи как средата, навиците и други фактори, различни от генетиката, помагат на хората да живеят над 100 години. И засега можем да кажем, че няма консенсус по този въпрос. Дан Бютнер обаче вече разпространява списък „Силната 9“ (Power 9) от девет точки, които според него са повлияли на продължителността на живота на хората от „сините зони“.

Вярно е, че те не могат да се нарекат особено оригинални (например, има препоръка да се яде по-малко месо и да се движите повече). Но в същото време има съвет да се пие алкохол редовно, което определено противоречи на съвременните научни данни.

Дан Бютнер, освен това, без знанието на колегите си, регистрира марката „синя зона“ като търговска марка. Той е публикувал седем книги по темата и е регистрирал компания, която помага за създаването на среда в градовете, която насърчава дълголетието (според самия основател). Бютнер се превърна в известна медийна личност и през 2023 г. Netflix пусна мини-сериала мини-сериал „Да доживееш до 100 години: Тайните на сините зони“ („Live to 100: Secrets of the Blue Zones“), в който той е главен експерт.

В крайна сметка Мишел Пулен не издържа и спира да общува с Дан Бютнер. Но и двамата продължават да работят по определянето на „сините зони“ и всеки съставя свой собствен списък. На тази карта сините зони, които са и в двата съществуващи сега списъка, са маркирани в синьо. В червено са местата, в класификацията на които Дан Бютнер и Мишел Пулен не се разминават. Например град Лома Линда се озова в списъка на Бютнер, защото редакторът на тази първа статия в National Geographic искал да включи в материала някакво американско място. Бютнер открива общност на адвентистите от седмия ден и, без да направи изследванията, които са правено на другите места, впоследствие я нарича „Синя зона“. Той смята, че сега няма нужда да я маха от списъка.

Но въпросът не е само кои зони трябва да бъдат добавени в картата: още сега, почти 30 години след началото на изследването е ясно, че някои от идентифицираните „сини зони“ вече не са такива. Там вече няма достатъчно хора над 100 години, които да отговарят на условията за този статус. Следователно те вероятно трябва да бъдат премахнати от картата, което още никой не е направил.

Изследванията на сините зони продължават да бъдат критикувани, но е трудно да се разбере кой е прав

Сега основният човек в научната област, който поставя под съмнение самото съществуване на „сините зони“, е Саул Нюман, изследовател в University College London. Неговият скептицизъм се дължи преди всичко на факта, че „сините зони“ се намират в не най-богатите отдалечени райони и вероятно там документите са просто лошо оформени, което води до неправилно определяне на възрастта. Нюман твърди, че е открил и други признаци на фалшификации в документите. Откритията му са събрани в научна статия от 67 страници, която обаче все още не е публикувана никъде. Самият автор обяснява това с факта, че рецензенти по тази тема в научните списания са хора, специализирани в изследването на „сините зони“. „Представете си, че трябва да публикувате опровержение на съществуването на йети в списание, посветено на намирането на йети, и единствените хора, които биха оценявали текста, са хора, които са експерти по йети“, обяснява позицията си Нюман. Въпреки това ученият получи Шнобелова награда (пародия на престижната международна награда-б.р.) за работата си.

Когато водещата на подкаста Science попита журналиста Игнасио Амиго, написал текста за проблемите на „сините зони“, дали смята съществуването им за реално, той отговори, че за него това остава загадка и може би и двете страни са прави по някакъв начин.

Източник: “Медуза” Превод: Opposition