Решението на САЩ да наложат визова забрана на петима европейци разтърси трансатлантическите отношения. Европейската комисия реагира остро. Тонът е ясен. Това е недопустима намеса.
От Европейска комисия осъдиха категорично мярката. Брюксел вече е поискал официални разяснения от Вашингтон.
Посланието е директно. Ако се наложи, ЕС ще действа решително. Целта е защита на регулаторната автономия на Съюза срещу необосновани външни действия.
Френският президент Еманюел Макрон се включи лично в критиките. Според него визовите ограничения са форма на натиск и принуда.
По думите му те целят подкопаване на цифровия суверенитет на Европа. Франция ще действа координирано с Европейската комисия и партньорите си. Отстъпление няма да има.
Берлин също реагира остро. Германското правителство осъди санкциите срещу ръководителите на HateAid – организация, която подпомага жертви на онлайн омраза.
Забраната за влизане в САЩ засегна Жозефин Балон и Анна-Лена фон Ходенберг. Те са обвинени от администрацията на Тръмп в цензура на американски онлайн платформи.
Германската министърка на правосъдието Щефани Хубих бе категорична. HateAid не забранява мнения. Тя защитава жертви на незаконна онлайн омраза.
По думите ѝ правилата за цифровото пространство в Германия и Европа не се определят във Вашингтон. А мерките на САЩ показват, че гражданското общество е неудобно за големите платформи.
Сред санкционираните е и бившият еврокомисар Тиери Бретон. Той е един от архитектите на Закона за цифровите услуги на ЕС.
Санкциите засегнаха и международни фигури в борбата с дезинформацията. Те определиха действията на САЩ като акт на репресия.
Германският външен министър Йохан Вадефул подчерта, че европейското законодателство е прието демократично. То няма екстериториално действие.
Посланието е ясно. Това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. И Европа няма да позволи външен натиск да диктува правилата ѝ.
Сблъсъкът вече е факт. Цифровият суверенитет се превръща в новата линия на разделение между САЩ и ЕС.






