Напрегнат разговор между заместник-председателя на Народното събрание Цончо Ганев от „Възраждане“ и водещата Цветанка Ризова се разигра в предаването „Лице в лице“ по bTV. Повод за размяната на остри реплики стана законодателното предложение на партията, свързано с използването на българския език. Ганев обвини журналистката в невярно представяне на позицията на „Възраждане“ и настоя тя да му се извини.
Ганев участва в предаването на мястото на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който първоначално е бил обявен като гост.
Разговорът се изостри при обсъждането на предложения от партията законопроект за българския език. Спорът се съсредоточи върху това какви ограничения предвиждат текстовете за използването на чужди езици и латиница в публични надписи и официална комуникация.
„500 години турско робство. Има няколко причини да се запазим като народ. Първо и основно е православната ни вяра. Второ е езикът и трето е семейството като градивна единица. Това са основополагащите неща, за да оцелеем в тези най-мракобесни времена“, заяви Цончо Ганев.
Представителят на „Възраждане“ възрази срещу начина, по който водещата представи инициативата, като заяви, че тя създава невярна представа за съдържанието на законопроекта.
„Ще се изписва на български – „Стара планина“, навсякъде. Няма да има латиница. Ще пишем Министерски съвет на български и няма да пише на никакъв друг език. Ще пише президентството на български език“, заяви депутатът.
В хода на разговора Ганев повиши тон, обвини Ризова в лъжа и многократно поиска извинение. Водещата от своя страна продължи да поставя въпроси за конкретните последици от предлаганите промени.
Спорът показа различните интерпретации на законодателната инициатива – докато „Възраждане“ я представя като мярка за защита на българския език, поставените в интервюто въпроси бяха насочени към обхвата на ограниченията и възможното им отражение върху публичната комуникация.
Ганев подчерта, че според него българският език, православната вяра и семейството са сред основните фактори за съхраняването на националната идентичност. Той настоя държавните институции и официалните обозначения да използват българския книжовен език.
Като пример депутатът посочи надписите върху полицейските автомобили и сградите на държавните институции. По думите му законопроектът не предвижда изписване на български географски наименования на латиница.
Ганев призна, че в предложения текст има правописни грешки, но отхвърли твърденията, че инициативата допуска използването на т.нар. шльокавица.
В интервюто беше обсъдено и как подобни правила биха се прилагали при международни срещи и конференции. Депутатът поясни, че законопроектът не регулира работния език на международните форуми, а се отнася до официалните надписи и обозначения на държавните институции.







така, де
19.11.2026 21:05цВътанката наистина се държи много гадно с някои от гостите! А, не е ли време това бабе да го пенсионират?