Името на Борислав Димитров – Боре Канадеца от години циркулира в публикации за подземния свят по Южното Черноморие. Днес обаче въпросът вече не е само какво се говори за него, а защо институциите изглеждат толкова безсилни, когато един бизнесмен е обвиняван публично от друг в системен тормоз и натиск.

Слънчев бряг отдавна е символ не само на туризма, но и на онзи особен български модел, в който границата между бизнес, мутренска репутация, политически контакти и институционално влияние понякога изглежда опасно размита.

В центъра на поредния скандал стои Борислав Димитров, известен като Боре Канадеца.

За него през годините са писали различни медии, като са го свързвали с бивши структури на ВИС-2, с Румен Атанасов – Козела, с Божидар Кузманов – Божо Кравата и с криминалните конфликти по Южното Черноморие. В публикации се твърди още, че през 2013 г. срещу Димитров и Козела е имало разработка в ДАНС, в която те били свързвани с трафик на кокаин от Южна Америка към България. Това обаче са твърдения от медийни публикации, а не установен с влязла в сила присъда факт.

От сянката на ВИС-2 до Слънчев бряг

Името на Канадеца изплува особено често покрай криминалните конфликти в Слънчев бряг.

Публикации го свързват с района около хотел „Алба“ и с групата около Козела. Впоследствие името му се появява и в контекста на стрелбата срещу Димитър Желязков – Митьо Очите през 2016 г. Отново трябва да се направи ясната уговорка: медийните публикации говорят за подозрения и твърдения за негово участие или поръчителство, но това не означава, че съдът е установил подобна вина.

Именно това е един от големите проблеми с фигури като Канадеца – около тях се натрупва огромен облак от слухове, оперативни твърдения, публикации, криминални истории и лични конфликти. Част от тях могат да бъдат проверени, други остават недоказани.

Но има един сюжет, който е много по-конкретен.

Хотелиерът Венелин Ташев: „Започна терор“

Хотелиерът Венелин Ташев публично твърди, че от 2022 г. е подложен на системен натиск след конфликт с Борислав Димитров.

Според разказа на Ташев всичко започнало като спор за имот. След като той предприел съдебни действия, по думите му започнали проверки и натиск от различни институции.

В разследване на BIRD Ташев обвинява Димитров и Николай Филипов – Ники Митничаря/Пъдпъдъка, че стоят зад натиск, който според него цели да съсипе бизнеса му. Той твърди, че срещу неговите обекти са започнали проверки от различни държавни институции и че е получавал предупреждения за предстоящ натиск.

Това не е дребен квартален скандал.

Става дума за голям туристически бизнес и за човек, който публично твърди, че срещу него се използват институционални механизми, за да бъде принуден да отстъпи.

В последващо интервю Ташев определя случващото се като „шумов и институционален терор“ и казва, че конфликтът е започнал след спор за имот между него и Димитров.

Ако тези твърдения са неверни, институциите и засегнатите лица имат очевиден начин да ги опровергаят.

Ако са верни, въпросът е още по-сериозен:

Как е възможно подобен натиск да продължава с години?

Кокаинът и корабите

Името на Боре Канадеца се появи и покрай един от най-шумните случаи с кокаин на българско пристанище.

На 14–15 декември 2024 г. на кораб, пристигнал от Перу в Бургас с меден концентрат, действително беше открит кокаин. МВР първоначално съобщи за 190 кг бяло прахообразно вещество, реагирало като кокаин при полеви тест. Дрогата била разпределена по тръбопроводната система и оборудването в машинното отделение.

След това се появиха и други числа – 500 кг, 350 кг, 190 кг и дори 1500 кг.

Съществуват публикации, които сочат Боре Канадеца като организатор.

И това всъщност прави историята още по-интересна.

Защото въпросът не е само колко кокаин е намерен.

Въпросът е кой стои зад него, кой е дал сигнала, кой е организирал доставката, кой е имал достъп до кораба и дали българските разследващи органи са стигнали до поръчителите.

„Верила“ – още един кораб, още една пратка

Година по-рано корабът „Верила“, собственост на Параходство „Български морски флот“, беше задържан в Ирландия след откриването на около 300 кг кокаин на борда. По-късно корабът беше освободен.

Кирил Домусчиев заяви публично, че превозът е извършен без знанието на корабособственика и ръководството на екипажа и че освобождаването на кораба показва, че БМФ няма отношение към наркотрафика.

Впоследствие различни медии започнаха да задават въпроси за други случаи с кораби, пристигащи на Бургас, и за връзките около пристанищната инфраструктура.

Точно затова въпросите трябва да бъдат задавани от разследващите органи, а не решавани чрез слухове.

А какво общо има Бойко Борисов?

Около Боре Канадеца през годините се появяват и твърдения за близост с Бойко Борисов.

В публикации се твърди, че Димитров е бил домакин на Борисов в свои обекти по Черноморието. Има и твърдения на Венелин Ташев, че Димитров се представял като човек, който може да се позовава на името на Борисов и че използвал това име, за да всява страх или да влияе върху институции.

Това са сериозни твърдения.

Но отговорният журналистически въпрос не е „доказано ли е, че Борисов стои зад Канадеца?“, когато доказателства за това не са представени.

Въпросът е:

Имал ли е Бойко Борисов реални бизнес или лични отношения с Борислав Димитров?

Какви са били те?

Имало ли е срещи, гостувания или други контакти?

И оказвали ли са тези контакти някакво влияние върху поведението на институциите?

Това са въпроси, на които обществото има право да получи проверими отговори.

А Домусчиеви?

И тук трябва да важи същото правило.

Има публикации, които свързват Боре Канадеца с братята Кирил и Георги Домусчиеви и с логистиката на морския транспорт. Има и публикации, които поставят под въпрос случващото се около кейово място 30 и пристанищния терминал „Бургас – Изток 2“.

Няма доказателства, че Кирил или Георги Домусчиеви са участвали в наркотрафик или че са били съучастници на Боре Канадеца.

Това не означава, че въпросите трябва да бъдат замитани.

Означава, че те трябва да бъдат задавани професионално.

Най-сериозният въпрос е друг

Всъщност историята с Боре Канадеца не е само история за един човек.

Тя е история за среда.

Среда, в която човек може да бъде описван години наред като фигура от подземния свят, да бъде свързван в публикации с наркотрафик, рекет и криминални конфликти, а паралелно с това да развива бизнес, да се движи сред влиятелни хора и да води тежки конфликти с други предприемачи.

И когато друг бизнесмен излезе публично и каже:

„Срещу мен се извършва системен тормоз“,

държавата би трябвало да реагира.

Не с мълчание.

Не с „ще видим“.

Не с прехвърляне на топката между институциите.

А с проверка.

Ако обвиненията са неверни – да бъдат опровергани.

Ако има престъпления – да има обвиняеми и съд.

Ако има злоупотреба с институции – да се установи кой я е организирал.

И ако някой се хвали с политически връзки, които няма – нека бъде разобличен.

Обществото не трябва да чака спасител

Точно тук се появява и по-голямата тема.

В България твърде често обществото чака някой „отгоре“ да оправи всичко – президент, премиер, главен прокурор, нов политически проект, поредния „спасител“.

Но държавата се променя не когато един човек дойде на власт, а когато институциите започнат да работят под обществения натиск на гражданите.

Затова случаят „Боре Канадеца“ трябва да бъде разглеждан не като жълта криминална сензация, а като тест.

Може ли един бизнесмен, колкото и влиятелен да е, да бъде поставен над закона?

Може ли страхът от политически или икономически контакти да парализира институциите?

Може ли хотелиер да твърди години наред, че е подложен на тормоз, без обществото да получи ясен отговор какво е установила държавата?

И най-вече:

Кой всъщност управлява териториите – институциите или онези, които са натрупали достатъчно пари, контакти и репутация на недосегаеми?

Това е въпросът, който трябва да бъде задаван в Слънчев бряг, в Бургас и в София.

Не защото Боре Канадеца непременно е виновен за всичко, което му приписват.

А защото ако дори половината от публично отправените обвинения срещу него са неверни, държавата трябва да го докаже; а ако са верни – държавата трябва да действа.

И в двата случая мълчанието не е отговор.

Обществото не трябва да чака чудеса от Радев, Борисов или когото и да било друг. Трябва да поиска институциите да работят – еднакво за всички.

Защото истинският скандал няма да бъде, ако един Боре Канадеца се окаже просто човек с шумна репутация.

Истинският скандал ще бъде, ако се окаже, че години наред всички са знаели, всички са говорили, всички са задавали въпроси – и никой не е поискал да даде отговор.