По думите ѝ цените на храните, лекарствата, горивата, услугите и битовите сметки са сред основните проблеми за българските домакинства. Тя посочи и данни на „Евростат“, според които млечните продукти в България са сред най-скъпите в ЕС.
Манолова даде пример и с цените на идентични продукти в една и съща търговска верига, като заяви, че в София те могат да бъдат значително по-скъпи, отколкото във Виена, Берлин или Амстердам.
Според нея ситуацията може да стане още по-тежка през зимата. Тя определи „Кошницата с грижа“ като неефективна мярка и заяви, че тя на практика се е оказала „празна“.
Като пример Манолова посочи, че сред включените продукти е имало млечнокисел продукт вместо кисело мляко и продукт за мазане вместо маргарин. По думите ѝ една от търговските вериги е отчела 6 милиона продадени продукта от „Кошницата с грижа“ за два месеца, като около половината от тях са били захар.
„На практика видяхме, че „Кошницата с грижа“ не доведе до никаква положителна промяна“, заяви Манолова.
Тя определи въвеждането на т.нар. справедлива стойност като първата реална мярка на държавата за контрол върху цените.
По думите ѝ методиката за определяне на справедливата стойност е публикувана на 3 август. Тя няма да представлява таван на цените, а референтна стойност, спрямо която ще може да се преценява дали цените на основни хранителни продукти се отклоняват значително.
Манолова подчерта, че при установяване на сериозни отклонения са предвидени проверки и санкции.
„Дали ще сработи справедливата стойност като мярка за овладяване на цените, зависи изцяло от контролните органи“, заяви тя.






