УВАЖАВАМ МЪЖЕСТВОТО на Александър Вучич и Роберт Фицо да летят за Москва, въпреки фашизоидните заплахи на Урсула фон дер Хитлер и отказа на колаборационистите Литва, Латвия, Полша и Естония да отворят небето си.
Уважавам мъжеството на Костадин Костадинов да отиде на Парада на победата в Москва, въпреки цялата кал, която ще се изсипе върху името му.
Абсурдно е, че споменавам понятието "мъжество" в контекста на напълно нормален личностен избор да си там, където празнуват победата над хитлеризма.
И въобще да си там, където повелява съвестта ти.
Абсурдно е, че доживяхме такова мракобесие. Абсурдно е, че подценихме рецидивите на хитлеро-фашизма, които мимикрираха в доктрината на неолиберализма под формата на уродлива либерастия и соросоизъм.
Абсурдно е, че днес БНР е обявило: в Лондон честват победата на...съюзниците.
Какви "съюзници", бре - 60 милиони загинали руснаци, Сталинград, Ленинград, Харков, руски танкове в Берлин, капитулация пред маршал Жуков и накрая...съюзниците?!
Това ли е новият политкоректен евфемизъм, нещо като тъпотията "Ден на Европа"?
Какво става, по дяволите? Аз в кой свят съм живял, в какво училище съм учил, какво семейство ме е възпитавало, каква история съм чел?
Същите съучастваха активно в асимилацията на българското образование през целия "преход", прекръстиха турското робство на "османско присъствие", екзекутираха паметници, извадиха Вазов от учебниците, издаваха "Под игото" на шльокавица, облякоха "Аз съм българче" в украински пуловер, забраняваха руски медии, филми, концерти, книги, а сега посягат на храм-паметник "Св. Александър Невски" във варварски изблик да сменят името му според конюнктурата...
Да, мъжество е нужно, за да се бориш с фашизма, истинско себеотрицание и човещина: 80 години по-късно сме в плен на старото зло.
Недялко Недялков