Прочетох още, че същият бил казал, че му било обидно, че бил българин. Ами, Ушев, и на мен ми е обидно, че си българин. А предполагам и на останалите българи би трябвало да им е обидно, че се представяш за интелигент.
“Исках да бъда художник, но нямам талант, - отговорих аз. - Наистина ли имате нужда от талант?”
Да, наистина е нужен талант. Защото еякулацията, например, не е баш талант. Защото да обиждаш един народ също не е проява на талант, а е най-малкото проява на лошо възпитание. Особено когато този народ те е пуснал в светинята си, в случая Народен театър “Иван Вазов”.
Освен казано дотук мисля още, че е доста пошло и евтино да криеш своята културна импотентност и безидейност зад претенция за изкуство. Като не ти става - няма да рисуваш, бе! Щото току виж си омазал публиката с телесни течности, а после тя те набила, докато ти й обясняваш, че си артист.
Съжалявам за бъбреците на г-н Ушев, но пък ако ясно разбирам постановъчните идеи на г-н Малкович, то и това си изкуство. Изкуството е субективна работа и именно това го прави страхотно, беше казал някакъв друг гений. Всеки от нас обича или мрази нещо според собствените си условия. Нали така, г-н Ушев?
Васил Петев