Един лидер не може да си позволи да бъде комплексар. Именно това е големият проблем на Нинова.

Дошла от село, попаднала на Костов, развихрила се в схема, изкарала некой лев, купила си нови сукманчета и решила, че надвила вече себе си. Да, ама не, лельо. 

Попадането на лицето Корнелия Нинова в БСП не е нищо друго, освен преходно слънчево изригване. Докато собствениците на партията играеха бридж, толкова се бяха самозабравили хитрите сладки старчета, че хич не им хрумна, че е възможна появата на „проблема Жан”, а после пък, когато най-накрая успяха да се отърват от него, хич не им светна, че на соцманежа с танцова стъпка може да се появи самодивата Нинова. 

И в цялата тая суматоха – жената им взе бизнеса! 

С дълбока вътрешна решимост Нинова за нула време превърна АД-то в ЕТ, а накрая дори записа партията на името на обещаващия млад седесар Калоян Методиев – само и само за да не я разследват за конфликт на интереси и свързани лица.

В литературен смисъл, цялата тази тема би могла да бъде определена като многопланова и любопитна, докато в чисто политически смисъл тя е единствено абсурдно-комична. Кофтито е, че в чисто житейски план за мнозина честни и работливи българи въпросната тема се оказа драмата на техния живот. Познавам такива хора. Като последните. 

Не може да си лидер и да си комплексар. Може обаче да си комплексар, който се прави на лидер. Нинова е умна жена, но е дълбоко комплексирана. Сори, ама е така.

Тя например направи гениален ход с номинацията на Румен Радев за президент преди години, като логично – спечели. После пък, вместо да се възползва от победата си, тя взе, че се комплексира. От кого? От онзи, когото сама бе направила преди това президент. 

Не й е лесно на Нинова, тя не е като нас… Единствено еднолична власт иска тя. Нищо друго не я интересува. Само в тази посока я „хапе кучето”. А това от своя страна я прави опасна, но пък лесно предвидима. Абе, казвам ви, тя не е като нас.

Накратко, положението е – капитан Кърк каца на Бузлуджа!

Но да кажем, че беше само Радев – как да е! Преди него обаче тя имаше на свое разположение уникални имена в партията, като дори принц Станишев по едно време беше зад нея, но въпреки това какво направи девойчето от Крушовица? Взе, че отново се комплексира. От толкова благородници, нашата взе, че намрази целия град!

Сега отново имаме сходна геополитическа ситуация. Нинова отново гениално предлага Ваня Григорова за кмет на София, но за наш всеобщ ужас тя отново е напът да омаже цялата картинка със слуз. Защо ли? Ами, щото отново е напът да се комплексира, разбираш ли...

Абе, тая Ваня, много хубава, бееее! И 10 години по-млада! Па и говори! На собствен ход! Ужас! Не я щем тая повече у хола! Мръсница!

Но какво може да направим ние в крайна сметка? Освен да гледаме филма – тая чудесна психодрама за пътя на едно малко момиченце от село до върховете на Боливуд. (Еййй, тук се сещам какъв чуден индийски любовник би станало от Киро в Боливуд…)

И накрая да кажа, странна риба е Нинова. Странна, но не е голяма. Или както пише Елиф Шафак: идеята, че можем да контролираме хода на живота си чрез рационален избор, беше толкова абсурдна, колкото риба, която се опитва да контролира океана, в който плува.

Или съвсем накратко, за Ваня и Корнела в момента най-важното  е да определят какво животно са. Щото вицът върви така:

Отиват на лов за патки терапевт, психолог, хирург и патоанатом. Хвръква патката и терапевтът казва:

– Дали е патка, дали не, имам съмнения!?

Психологът:

– Аз мисля, че е патка, но тя знае ли, че е патка, а може би аз съм патката!?

Хирургът гръмва два пъти, патката пада и се обръща към анатома:

– Колега, отиди и виж, патка ли е, не е ли патка!

Васил Петев