"Коя е тази трета страна, толкова мистериозна и могъща, която може, отвъд знанието на Русия и Украйна, да атакува кораби в Черно море?“ С този въпрос бившият външен министър Даниел Митов оспори предпазливата позиция на българските власти относно отговорността за нападенията срещу търговски кораби в Черно море. В предаването „120 минути“ по bTV той разкритикува реакциите на правителството след атаките на 6 и 13 октомври и настоя за по-ясна позиция относно ролята на Русия.

Според Митов още след първите инциденти е имало достатъчно основания българските институции публично да посочат Русия като вероятен извършител. Той подчерта, че става дума за нападения, при които над 20 моряци са загинали или продължават да са в неизвестност.

„Прогнозираш миналото, като отказваш да поемеш отговорност за настоящето“

Бившият външен министър коментира изказванията на представители на правителството, според които произходът на дроновете все още не е окончателно установен.

Особено критичен беше към формулировката на министъра на отбраната, че се очаква безпилотните апарати да са били руски.

„Министърът на отбраната формулира още по-забавно изречение, което беше: „Очаква се дроновете да са били руски“. Тоест прогнозираш миналото, като отказваш да поемеш отговорност за настоящето“, заяви Митов.

По думите му още след нападенията на 6 октомври е съществувала логиката, че зад тях стои Русия. Тази позиция обаче не била публично изразена от правителството до следващите атаки на 13 октомври, когато премиерът Румен Радев коментирал, че логиката сочи към Москва.

„Не казвам, че неговата реакция или неговите думи са довели до втората атака, но можеше още първия път тази логика да бъде изразена“, посочи Митов.

Той постави и въпроса за възможността нападенията да са извършени от трета страна, различна от Русия и Украйна, за което спомена руския посланик у нас Елеонора Митрафонова.

„Коя е тази трета страна, толкова мистериозна и могъща, която може, отвъд знанието на Русия и Украйна, да атакува кораби в Черно море? Мисля, че това би било много притеснително“, заяви бившият външен министър.

Митов противопостави позицията на ЕС на реакциите на българското правителство

Даниел Митов се позова на заключенията на Европейския съвет, в които Русия е посочена като отговорна за войната и нестабилността в Черноморския регион.

Според него европейските лидери са изразили сериозна загриженост за нападенията срещу търговски кораби, докато българските власти първоначално са акцентирали върху обстоятелството, че инцидентите са извън териториалните води на страната.

„Това, че атаките са се случили в изключителната икономическа зона на България, за Брюксел и за Европейския съвет е притеснително, а за нашето правителство това беше успокоение“, заяви той.

Бившият министър настоя, че сигурността в Черно море не може да се разглежда единствено през географското местоположение на нападенията.

„Кой е отговорен за нестабилността в Черно море? Кой е отговорен за агресията? Кой е отговорен за войната? Ако не го направиш, агресорът не плаща никаква цена“, коментира Митов.

Защо според него мораториумът върху атаките няма да е достатъчен?

Митов постави под съмнение ефективността на предложението за мораториум върху нападенията срещу търговски кораби.

Според него подобна мярка би имала смисъл само ако бъде придружена от механизми за контрол и санкции при нарушения.

„Как го налагаш този мораториум? Кой следи за прилагането му? Как се понасят санкции, ако някой наруши мораториума?“, попита той.

Бившият външен министър отбеляза, че в заключенията на Европейския съвет не се предвижда подобен механизъм, а се отправя призив за прекратяване на нападенията.

По думите му санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна са основните инструменти, чрез които международната общност може да оказва натиск за прекратяване на агресията.

„За да понесе агресорът последствия, за да плати цена за агресията, затова се налагат санкции. Затова се помага на жертвата“, заяви Митов.

Критики и към дипломатическите действия след атаките

Даниел Митов коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана на среща с премиера Румен Радев.

Според него първоначалната дипломатическа реакция е трябвало да бъде на ниво Министерство на външните работи, за да останат възможности за последващи действия при евентуална ескалация.

„Ако искаш да запазиш ходове за бъдещи дипломатически действия, викаш посланика на ниво, което ще ти позволи при евентуална ескалация да го извикаш на по-горно ниво“, обясни той.

Митов смята, че още след първите атаки руският посланик е можело да бъде извикан от външния министър и да му бъде връчена дипломатическа нота.

„Ако се случи нещо отново, на какво ниво ще я извикат? Трябва вече да я изгонят или да отзоват нашия посланик от Москва, за да свалят нивото на дипломатическото представителство“, заяви бившият министър.

Той уточни, че експулсирането на посланик е крайна дипломатическа мярка, която държавите обикновено се стремят да избягват.

Според Митов България трябва да съчетава ясна позиция за отговорността за войната в Украйна с последователни дипломатически действия, които позволяват реакция при ново изостряне на ситуацията в Черно море.