Държавите от Персийския залив лобират във Вашингтон да спре Израел да атакува петролните обекти на Иран. Те се опасяват, че собствените им петролни съоръжения могат да попаднат под обстрел от подставени лица на Техеран, ако конфликтът ескалира. Това казаха източници от Персийския залив пред "Ройтерс".

Като част от опитите си да избегнат кръстосания огън, държавите от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, също отказват да позволят на Израел да лети над тяхното въздушно пространство за всяка атака срещу Иран. Те са предали това на Вашингтон, споделиха тримата източника близки до правителствените кръгове.

Израел обеща, че Иран ще си плати за ракетната си атака миналата седмица. Техеран каза, че всяко отмъщение ще бъде посрещнато с огромни разрушения. Това поражда опасения от по-широка война в региона, която може да изсмуче Съединените щати.

Ходовете на държавите от Персийския залив идват след дипломатическия натиск от страна на Иран да убеди своите сунитски съседи от Персийския залив да използват влиянието си във Вашингтон на фона на нарастващите опасения, че Израел може да се насочи към петролните съоръжения на Иран.

По време на срещи тази седмица Иран предупреди Саудитска Арабия, че не може да гарантира безопасността на петролните съоръжения на кралството в Персийския залив, ако Израел получи каквато и да е помощ при извършването на атака. Това казаха пред "Ройтерс" високопоставен ирански служител и ирански дипломат.

Али Шихаби, саудитски анализатор, близък до саудитския кралски двор, каза:

"Иранците заявиха: "Ако държавите от Персийския залив отворят въздушното си пространство за Израел, това би било акт на война".

Дипломатът каза, че Техеран е изпратил ясно послание до Рияд. То гласи, че неговите съюзници в страни като Ирак или Йемен могат да отговорят, ако има някаква регионална подкрепа за Израел срещу Иран.

Потенциален израелски удар беше във фокуса на разговорите в сряда между саудитския де факто владетел, престолонаследника принц Мохамед бин Салман, и иранския външен министър Абас Аракчи. Той беше на обиколка в Персийския залив, за да събере подкрепа, казаха източници от Персийския залив и Иран.

Посещението на иранския министър, заедно със саудитско-американските комуникации на ниво министерство на отбраната, са част от координирани усилия за справяне с кризата. Това каза друг източник от Персийския залив, близък до правителствените кръгове.

Лице във Вашингтон, запознато с дискусиите, потвърди, че представители на Персийския залив са се свързали с колеги от САЩ, за да изразят загриженост относно потенциалния обхват на очакваното отмъщение на Израел.

Белият дом отказа коментар на въпрос дали правителствата от Персийския залив са поискали от Вашингтон да гарантира, че отговорът на Израел е премерен. Президентът на САЩ Джо Байдън и израелският премиер Бенямин Нетаняху говориха в сряда за израелското отмъщение в разговор, който и двете страни определиха като положителен.

Джонатан Паникоф, бивш заместник-служител на националното разузнаване на САЩ за Близкия изток и сега в мозъчния тръст на Атлантическия съвет във Вашингтон, каза:

"Безпокойството на държавите от Персийския залив вероятно ще бъде ключова тема за разговор с израелските колеги в опитите им да убедят Израел да предприеме внимателно калибриран отговор."

Организацията на страните износителки на петрол, ОПЕК, която де факто се ръководи от Саудитска Арабия, разполага с достатъчно свободен петролен капацитет, за да компенсира всяка загуба на доставки от Иран, ако израелско отмъщение извади от строя някои от съоръженията на страната.

Но голяма част от този свободен капацитет е в района на Персийския залив, така че ако петролните съоръжения в Саудитска Арабия или ОАЕ, например, също бъдат атакувани, светът може да се изправи пред проблем с доставките на петрол.

Саудитска Арабия е предпазлива от ирански удар по нейните петролни заводи, откакто атака през 2019 г. срещу нейното петролно находище Aramco спря над 5% от световните доставки на петрол. Иран отрече да е замесен.

През последните години Рияд се сближи с Техеран, но доверието остава проблем. Бахрейн, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ са домакини на американски военни съоръжения или войски.

Притесненията относно петролните съоръжения и потенциалът за по-широк регионален конфликт също са били централни за разговорите между служители на ОАЕ и техните американски колеги, каза друг източник от Персийския залив.

През 2022 г. свързаните с Иран хуси в Йемен изстреляха с ракети и дронове камиони за зареждане с петрол близо до петролна рафинерия, собственост на държавната петролна фирма ADNOC на ОАЕ, и поеха отговорността за атаката.

"Държавите от Персийския залив не позволяват на Израел да използва тяхното въздушно пространство. Те няма да позволят на израелските ракети да преминат през тях и има надежда, че няма да ударят петролните съоръжения", каза източникът от Персийския залив.

Трите източника от Персийския залив подчертаха, че Израел може да нанесе удари през Йордания или Ирак, но използването на въздушното пространство на Саудитска Арабия, ОАЕ или Катар не е обсъждано и стратегически ненужно.

Анализаторите също така посочиха, че Израел има други възможности, включително способности за зареждане с гориво във въздуха, които ще позволят на неговите самолети да летят надолу по Червено море в Индийския океан, да продължат до Персийския залив и след това да летят обратно.

Според двама високопоставени израелски служители Израел ще калибрира отговора си и към сряда все още не е решил дали ще удари петролните полета на Иран.

Вариантът е един от редицата, представени от отбраната на израелските лидери, според официални лица.

Израелският министър на отбраната Йоав Галант каза в сряда:

"Нашият удар ще бъде смъртоносен, прецизен и преди всичко - изненадващ. Те няма да разберат какво се е случило и как се е случило. Те ще видят резултатите."

Тримата източника от Персийския залив заявиха, че Саудитска Арабия, като водещ износител на петрол, заедно със съседите си производители на петрол - ОАЕ, Катар, Кувейт, Оман и Бахрейн - е силно заинтересована от деескалация на ситуацията.

"Ние ще бъдем в средата на ракетна война. Има сериозно безпокойство, особено ако израелският удар е насочен към петролните инсталации на Иран", каза втори източник от Персийския залив.

Тримата източника от Персийския залив казаха, че израелски удар върху петролната инфраструктура на Иран ще има глобално въздействие. Най-вече за Китай - най-големият клиент на петрол на Иран - както и за Камала Харис преди президентските избори на 5 ноември, на които тя се кандидатира срещу Доналд Тръмп.

"Ако цените на петрола скочат до 120 долара за барел, това ще навреди както на икономиката на САЩ, така и на шансовете на Харис на изборите. Така че те (американците) няма да позволят петролната война да се разшири", каза първият източник от Персийския залив.

Източници от Персийския залив казаха, че защитата на всички петролни инсталации остава предизвикателство, въпреки наличието на усъвършенствани системи за противоракетна и отбранителна система Patriot. Поради това основният подход остава дипломатичен: сигнализиране на Иран, че държавите от Персийския залив не представляват заплаха.

Бърнард Хайкел, професор по близкоизточни изследвания в Принстънския университет, отбеляза, че Рияд е уязвим, "защото иранците могат да превземат тези инсталации предвид краткото разстояние от континента".