„Когато говорим за образование, често липсва цялостна представа за това накъде искаме да отидем. Вече не става дума за една или две години напред, а за това каква е целта на образованието в свят, който се променя толкова бързо, че дори не знаем какъв ще е, когато завършат днешните първокласници“, заяви акад. Николай Денков, зам.-председател на „Продължаваме Промяната“, по време на дискусията „За образование, което развива децата ни като пълноценни и щастливи хора“.
Събитието е част от инициативата „Силна България в силна Европа“ и събра представители на работодателски организации, синдикати, образователни институции, частни училища и неправителствени организации.
Според акад. Денков реформите в образованието трябва да се планират с хоризонт от поне десет години. Той подчерта, че целта е децата и младежите да се научат да бъдат активни творци на собствения си живот.
„Те трябва да знаят, че светът зависи от тях, че могат да го променят, ако се научат как – заедно, с поставени цели и ясно съзнание за средствата, с които могат да ги постигнат“, посочи той.
Асен Василев, председател на „Продължаваме Промяната“, отбеляза, че във всички предходни дискусии – за здравеопазване, икономическо развитие, доходи и подкрепа за младите семейства – образованието е било определяно като ключов фактор за бъдещето на страната. Той акцентира върху необходимостта системата да се адаптира към реалностите на XXI век. По думите му моделът, създаден в края на XIX век, е бил ориентиран към дисциплина и изпълнение, докато днес фокусът трябва да бъде върху критичното мислене, адаптивността и уменията за сътрудничество.
В рамките на дискусията бяха разгледани няколко основни теми. Първата – „Ученето като преживяване“ – постави акцент върху нуждата образованието да бъде едновременно полезно, интересно и мотивиращо. Участниците обсъдиха ролята на новите методи на преподаване и на изкуствения интелект, като се обединиха около тезата, че мотивацията на учениците, учителите и родителите е ключова за постигането на качествено образование. Беше подчертано, че липсата на подкрепа и безопасна среда води до демотивация, а технологиите могат да бъдат както възможност за персонализирано обучение, така и източник на нови рискове.
В панела „Умения и знания за реалния живот“ бе изведена необходимостта от индивидуален и творчески подход към всяко дете, както и от подготовка за професиите на бъдещето. Акад. Денков акцентира върху умението за адаптация като ключово качество, тъй като бъдещите поколения вероятно ще сменят професията си неведнъж. Социално-емоционалните умения също бяха определени като съществени, но изискващи системна подкрепа, а не санкционен подход.
Третият панел, посветен на достъпа до качествено образование, открои необходимостта от системни мерки за работа с уязвимите групи и разширяване на обхвата в детските ясли и градини. Участниците подчертаха, че без ясна дефиниция и измерители за качество не може да се постигне устойчив напредък. Беше обсъдена и идеята за независима оценка на знанията на учениците, както и възможността за въвеждане на мандатност на директорите.
В заключение акад. Денков формулира пет ключови приоритета: мотивация, качество, ранно детско развитие, подкрепа за учителите и интегриране на изкуствения интелект в образованието. Той подчерта, че образованието е сложен организъм, който трябва да се развива в синхрон с обществото и технологичния напредък, за да подготви децата за свят, който тепърва ще се променя.






