След избухването на Първата световна война през 1914 г. България обявява неутралитет, но и двете страни – Антантата и Централните сили – се стремят да я привлекат. Антантата предлага територии в Тракия и Македония, докато Германия и Австро-Унгария обещават бързо възстановяване на загубените земи и финансов заем. Въпреки политическите спорове, правителството избира да се присъедини към Централните сили.
На 14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. Първа и Втора армия настъпват към Поморавието и Македония, докато Трета армия остава в защита срещу евентуално нападение от Румъния. Българската армия успява да разгроми сръбските сили и да освободи отнетите земи, но настъплението е спряно по заповед на германското командване на гръцката граница – стратегическа грешка, която позволява на Антантата да открие Солунския фронт.
До 1918 г. войната изтощава страната. България изпада в икономическа криза, липсват храни и стоки, избухват гладни и войнишки бунтове. Пробивът на Добро поле води до въстание и до подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г., с което България напуска войната.
Ньойският договор от 1919 г. окончателно променя границите на България – страната губи Вардарска Македония, Добруджа, Беломорието и Източна Тракия. Наложени са ѝ репарации от 2,25 милиарда златни франка и сериозни военни ограничения.
С над 100 000 убити и безвъзвратно изгубен национален идеал, България преживява втора национална катастрофа – една от най-тежките страници в своята история.






