Снимка: БТА Народното събрание окончателно одобри бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
След приключването на дебатите за социалните разходи депутатите преминаха и към обсъждането на средствата за здравеопазване, като и двете ключови финансови рамки бяха приети.
В приетия бюджет на общественото осигуряване са заложени приходи в размер на 49,6 млрд. евро и разходи от 56,8 млрд. евро. Очакваният дефицит е 5,7% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг е планиран да достигне 31,1%.
Сред основните промени е увеличението на максималния осигурителен доход, който ще бъде 2300 евро. Минималната работна заплата е заложена на 620 евро, но досегашният механизъм, който я обвързваше със средната брутна работна заплата за страната, няма да се прилага.
Предвижда се разработването на нов модел за определяне на минималното възнаграждение, който трябва да бъде представен до около 15 октомври, когато се очакват и новите разчети.
Минималната пенсия ще бъде увеличена до 347 евро.
В бюджета на ДОО е включена и реформата, според която държавните служители ще започнат сами да заплащат своите осигурителни вноски от 1 август. Разпределението ще бъде в съотношение 20 към 80.
Дебатите около бюджета на общественото осигуряване преминаха под знака на критики от страна на опозицията.
Според част от депутатите увеличаването на максималния осигурителен праг ще натовари най-високодоходните работещи.
Спорове предизвикаха и темите за майчинството и обезщетенията за безработица.
„Аз виждам лицата на вашите народни представители наведени, когато гласувате против майчинството. Излезте и кажете защо гласувате срещу целия социален пакет“, коментира Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.
Айтен Сабри от ДПС подчерта, че обезщетението за безработица е осигурително право, а не социална помощ.
„Обезщетението за безработица не е социална помощ, а осигурително право, финансирано чрез вноски на работещите. Затова увеличаването на осигурителните прагове следва да бъде придружено от адекватно увеличение на минималния размер на обезщетението“, заяви той.
От управляващото мнозинство също признаха, че бюджетът е труден, но обвиниха предишни управления за натрупаните финансови проблеми.
„От вас задълженията на държавата са скочили между 10 млрд. и 15 млрд. От тези 10-15 милиарда само лихвите, които трябва да изплащаме от същите деца, за които говорите, са между 500 милиона и 1 милиард годишно“, каза Антон Кутев от ПБ.
Народните представители окончателно одобриха и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е рекорден по размер – около 5 млрд. евро.
Основният спор при обсъждането му беше свързан с разпределението на средствата между болничната и доболничната помощ. В план-сметката е заложено съотношение 5 към 1 в полза на болничното лечение.
Предстои средствата да бъдат разпределени за финансиране на здравните дейности през следващия бюджетен период.






