Тя подчерта, че всеки подаден сигнал задължава прокуратурата да реагира по закон.
Петрова обясни, че независимо дали става дума за жалби или сигнали, прокуратурата няма право да ги игнорира.
Целта на проверката е да се установи дали има данни за престъпление или нарушение. Ако такива не бъдат открити, преписката се прекратява.
По думите ѝ бездействието би било тежко нарушение на закона.
Петрова коментира и свикването на пленум на Висш съдебен съвет заради искането за освобождаване на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор.
Според нея, ако служебната власт действително иска да възстанови нормалния институционален ред, първо трябва да организира честни избори и да се създаде стабилно парламентарно мнозинство.
Едва след това може да се попълнят регулаторите и да се избере нов състав на ВСС, който да назначи титулярен главен прокурор, а не временно изпълняващ длъжността.
Петрова посочи, че тълкуването на правилото за максимум шест месеца за и.ф. главен прокурор е противоречиво.
По думите ѝ не е ясно какво ще стане, ако Конституционен съд на България излезе с различно становище от сегашните интерпретации.
Тя подчерта, че не може да се иска от ВСС да „пререшава“ спорен конституционен въпрос.
Според Петрова кадровите спорове не са най-тежките проблеми в съдебната система.
Тя даде пример със случаи, в които съдът е принуден да освобождава обвиняеми за наркопрестъпления заради забавени експертизи.
По думите ѝ това показва дълбоки структурни проблеми, които остават извън обществения фокус.
Петрова уточни, че Асоциация на прокурорите в България нито в предишното, нито в сегашното си ръководство е заставала зад кандидатурата на Борислав Сарафов.
Организацията е избрала да не подкрепя нито една страна, а само да поставя въпроси в рамките на допустимото си участие в процедурата.






