Докато държавата се тресе от поредните задкулисни трусове, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пак са ни сервирали поредния епизод от сериала „Спасители в дигиталната ръж“.

Служебният министър Николай Найденов и неговият „верен съратник“ – софтуерният инженер Йордан Терзиев, се впуснаха в героична битка с... Excel-ски таблици. И ни го продават като революция в прозрачността, докато всъщност се опитват да замажат очите на обществото с графики, зад които се крие същият стар административен разпад.

Според официалната версия, за пет дни и нощи Терзиев е сътворил портала ipop.mrrb.bg, за да „освети“ общинските проекти. Гледайте и се възхищавайте: 3700 проекта, милиарди евро, превръщане на „цветни кодове“ в цифри. Но нека не се заблуждаваме от лъскавия интерфейс. Истината е, че този „дигитален подвиг“ е всъщност признание за пълната капитулация на институциите пред хаоса.

В 21-ви век данните за пътната ни инфраструктура се носят на флашки от областните управления до София! Представяте ли си този абсурд – 26 регионални структури на АПИ нямат единна облачна система и информацията пътува по магистралите буквално в джобовете на чиновниците.

Над 90% от наличната информация в Агенция „Пътна инфраструктура“ се оказва под формата на лошо сканирани хвърчащи листове, а министърът и неговият докторант се борят с „шест нюанса на червеното“ в една таблица, за да разберат къде са изчезнали едни 180 милиона евро.

Ето това е държавността ни – един голям, разкривен Excel, в който левове и евро се мешат като в селска манджа, а десетичните запетаи са въпрос на творческа интерпретация. Проблемът обаче е много по-дълбок от липсата на софтуер. Когато стане дума за истинския контрол – за линейните графици, за сертификатите за изпълнение, за това кой точно и как е положил асфалта – изведнъж се сблъскваме със свещената крава на „търговската тайна“.

Оказва се, че прозрачността на господин Гюров и неговите министри спира точно там, където започват интересите на фирмите, усвояващи 5.9 милиарда евро за текущ ремонт и поддръжка. Тези договори, сключвани за четири години напред, остават обвити в мъгла, а ние получаваме „портал“, в който данните се нанасят ръчно от същите онези служители, които са част от системата. Какъв контрол е това, когато в сайта един ремонт се води за приключил, за да се отчете дейност, а на терен багерите още дори не са загрели?

Тук лъсва и политическата поръчка, маскирана като „технократски плам“. Цялото това упражнение по дигитализация беше спуснато от Андрей Гюров с ясната цел да се ударят определени общини – виждате ли, 20 от 40-те най-финансирани били на ДПС. Данните се използват като бухалка, а не като инструмент за реално управление. Докато министърът привлича за съветници свои бивши преподаватели и стари познати, ние се питаме: това реформа ли е или просто затваряне на обръча от доверени хора, които да „подредят“ цифрите така, че да са удобни за текущия политически вятър? Дори „голямата гордост“ – картата за състоянието на настилките по три критерия, е съшита с бели конци в рамките на една седмица. Как се обследват хиляди километри пътища за седем дни? С магическа пръчка или с преписване на стари доклади от Института за пътища и мостове?

Няма как да не се поклоним пред самоотвержеността на господин Гюров и неговия служебен кабинет. Толкова енергия, толкова приказки за „интегритет на информацията“, а накрая – портал, който може да бъде изключен с едно натискане на копчето от следващия министър, защото няма законова тежест, няма устойчивост, има само пиар. Министър Найденов призовава наследниците си да му намерят телефона, за да помагал неформално.

Не се притеснявайте, господин министър. Те телефона ви ще го намерят, но едва ли ще е за консултации по ГИС системи – по-скоро ще е, за да обяснявате как се харчат милиони за „вътрешни системи“, изградени за месец без обществени поръчки. Колкото до Андрей Гюров – той може спокойно да се оттегли в аналитичното си спокойствие, знаейки, че остави след себе си държава, която все още пътува към София на флашки, докато той ни прожектира дигитални миражи.

Европа ни гледа, а ние си играем на „отворени данни“ в пясъчника на властта. Жалко само, че дупките по асфалта не се запълват с уебсайтове и хапливи статуси.

Румяна Желева за SIK.BG