Макроикономическите показатели сочат, че страната ни се превръща в двигател на развитието, изпреварвайки традиционни лидери на континента.

„Преди да обсъждаме макроикономическата ситуация, трябва да отдадем дължимото на факта, че България от 1 януари е член на еврозоната. България прие еврото успешно“, подчерта икономистът Румен Гълъбинов, предаде БГНЕС.

Той призна, че част от ефектите след въвеждането на единната европейска валута са били напълно очаквани от експертите, включително процесите на адаптация в банковата система и първоначалните опасения на гражданите от инфлация заради закръглянето на цените.

„Това, което ни изненада, е войната в Иран“, отбеляза експертът, визирайки външните геополитически шокове върху пазарите.

По думите на Гълъбинов, ключова роля за овладяване на инфлационните процеси и регулирането на кредитирането занапред ще имат Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ). След период на намаляване на лихвите, съществува реална възможност ЕЦБ да премине към обратна рестриктивна политика.

Евентуално повишаване на основните лихвени проценти ще се отрази директно и върху българския кредитен пазар.

„Много важно е да проследим поведението на Европейската централна банка в следващите заседания“, заяви той.

Според икономиста през втората половина на миналата година се е наблюдавало сериозно изсветляване на родната икономика. Този процес е довел до рекордни постъпления в банковата система и е генерирал последващ силен ръст на кредиторазбирането. Въпреки това, Гълъбинов не отчита драматичен риск за държавната хазна, като категорично подчерта: „Положението с бюджета изобщо не е катастрофално“.

Членството във валутния съюз предоставя на страната напълно нови инструменти за управление на публичните финанси.

„Отпадна необходимостта този резерв да крепи курса на лева към еврото. Част от него може да се използва за оптимизация на новия дълг“, каза икономистът, визирайки освободения ресурс след отпадането на валутния борд.

Той обърна специално внимание на устойчивия ръст на бюджетните приходи и стратегическата роля на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да подкрепят икономиката в дългосрочен план.

Гълъбинов коментира и дебата около бъдещите данъчни политики в страната, като изрично предупреди, че през настоящата 2026 година не трябва да се допускат резки промени в налозите. В същото време той допусна, че през следващите години ще започне сериозна дискусия за по-гъвкаво облагане на бизнеса и гражданите.

„Харесва ми идеята за 15% данък общ доход с необлагаем минимум“, каза Гълъбинов.

Той повдигна и въпроса за евентуално намаляване на ставката на ДДС върху основните храни и лекарства, както и неизбежните бъдещи дебати за увеличаване на здравните и пенсионните осигуровки.

Въпреки геополитическите предизвикателства, най-важният факт според експерта остава позиционирането на страната сред отличниците по икономически растеж в Европа.

„България е сред държавите с най-висока прогноза за икономически растеж – между 2,6% и 2,9%. Германия е около 1%“, заяви той. Икономистът дори определи страната ни като мотор за развитие във валутния съюз. „Ние вече се измерваме с икономики като Индонезия и Индия. България е мотор за икономически растеж, макар и малък, на цялата еврозона“, допълни Гълъбинов.

В края на своя анализ той защити категорично приемането на еврото, изтъквайки огромния напредък на държавата.

“Постигнахме нещо, което е немислимо за държави като Унгария или Румъния“, обобщи Гълъбинов.