По време на събитие на високо равнище, организирано от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на Международен валутен фонд и Световна банка във Вашингтон, той подчерта, че присъединяването към еврото не е било моментно политическо решение, а резултат от дългосрочен процес.
Според Димитър Радев основният урок от българския опит е, че еврото не създава доверие, а го потвърждава – т.е. страната трябва предварително да е изградила стабилност и институционална дисциплина, преди да се присъедини към валутния съюз.
Той посочи, че дългогодишният валутен борд в България е допринесъл за финансова и фискална дисциплина, включително поддържане на нисък държавен дълг спрямо БВП. Като важен етап беше откроено участието на страната в ERM II и Банков съюз на ЕС, които са помогнали за подготовката и съгласуването на политиките.
Радев подчерта също, че общественото доверие е критично важно за процеса, както и прозрачността и институционалната стабилност, особено в условия на политическа несигурност.
В дискусията участие взеха и международни експерти, включително Мартин Кохер, който отбеляза, че еврото има потенциал да засилва международната си роля, както и Щефан Ингвес, който коментира политическите и обществените дебати около възможното присъединяване на страни като Швеция.
Общият извод от дискусиите е, че разширяването на еврозоната зависи не само от икономически критерии, но и от политическа воля, обществена подкрепа и дългосрочна институционална подготовка.






