Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов в ефира на БНТ, като определи придобиването на новата техника като пример за забавената модернизация на Българската армия. Той коментира още плановете за създаване на регионален център за обслужване на машините във Велико Търново, финансирането на отбраната, ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“ и възнагражденията на военнослужещите през 2027 г.

Проект, започнал преди повече от десетилетие

По думите на Стоянов подготовката за придобиване на нови бойни машини за пехотата продължава повече от десет години и е преминала през управлението на няколко правителства.

Той припомни, че още през 2017–2018 г. са проведени консултативни съвети, посветени на модернизацията на въоръжените сили, но реалното придвижване на проекта е станало по време на служебното правителство през 2022–2023 г., когато самият той е бил министър на отбраната.

„За този проект, за придобиване на нови бойни машини на пехотата, работиха много правителства, в интерес на истината. Но в същото време вчера го определих този проект като проекта на забавената модернизация“, заяви Стоянов.

Министърът уточни, че договорът е бил подписан от неговия наследник на поста, а резултатите от продължителната подготовка вече са видими с приемането на първите машини.

Според него доставките постепенно ще наваксат натрупаното изоставане.

Забавянето е свързано с производството в Канада

Стоянов обясни, че причините за забавените доставки не са свързани с действията на българската страна.

По думите му затрудненията са възникнали при договорните отношения между правителството на САЩ и производственото предприятие в Канада.

„Ние сме били коректни винаги, но при сключването на договора със САЩ, между САЩ и производственото предприятие в Канада, там се забавиха процесите“, посочи той.

Министърът уточни, че споразуменията за придобиване на подобна военна техника са типови и американската страна прилага сходни условия и спрямо други държави, включително Словакия и Румъния.

В тях не са предвидени конкретни неустойки за забавяне на доставките. Въпреки това България търси компенсации, които се предоставят по взаимно съгласие.

Според Стоянов страната вече получава определени компенсации под формата на резервни части и машини от по-старо поколение, които се използват за подготовка на българските военнослужещи.

Велико Търново може да стане регионален център за поддръжка на „Страйкър“

Една от основните цели на Министерството на отбраната е разширяване на възможностите за сглобяване, оборудване и техническо обслужване на бойните машини в България.

По договор дейностите се извършват от „ТЕРЕМ-Холдинг“, като се предвижда постепенно увеличаване на обема на работата, извършвана в страната.

Стоянов обясни, че при първите доставени машини в България се монтира допълнително оборудване и въоръжение. От януари 2027 г. се очаква процесът да стане значително по-мащабен.

Целта е специалистите на „ТЕРЕМ“ да придобият необходимите знания и практически умения за работа по машините.

Министърът оцени положително изпълнението на дейностите до момента и посочи, че дружеството спазва договорените срокове.

Поддръжката на „Страйкър“ включва три нива. Първите две ще се извършват във военните формирования, а Министерството на отбраната работи за осигуряване на възможност и третото ниво да се изпълнява на българска територия.

Амбицията е базата във Велико Търново да обслужва не само машините на Българската армия, но и техника на други държави от региона.

Стоянов посочи Република Северна Македония и Украйна като потенциални партньори, чиито въоръжени сили също използват бойни машини „Страйкър“.

„Между българската армия и съюзниците ни има технологична пропаст“

Министърът коментира и цялостното състояние на модернизацията на въоръжените сили.

Според него не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичното равнище на своите съюзници от НАТО.

„Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст“, заяви Стоянов.

Той посочи придобиването на бойните машини „Страйкър“, изтребителите F-16 и изграждането на нов военен кораб в България като важни етапи от преодоляването на това изоставане.

По думите му модернизацията ще продължи години и ще изисква изпълнението на нови инвестиционни проекти.

Министерството на отбраната ще продължи да работи за усъвършенстване на способностите на армията и постепенното им доближаване до тези на съюзническите въоръжени сили.

Средствата по SAFE ще бъдат насочени към нова техника

Димитър Стоянов коментира и финансовото осигуряване на военната модернизация.

По думите му България разполага с допълнителни възможности за финансиране чрез европейския механизъм SAFE, като значителна част от проектите до 2030 г. ще разчитат на този ресурс.

Това обаче не отменя необходимостта от увеличаване на националните средства за отбрана.

Министърът припомни, че според изискванията на НАТО поне 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат насочени към капиталови инвестиции.

В България този дял достига приблизително 34–35%, което според него показва значителния обем на средствата, предназначени за модернизация.

Стоянов обърна внимание и на необходимостта от сериозни инвестиции във военната инфраструктура, която определи като един от основните проблеми пред министерството.

Ремонтът на „Граф Игнатиево“ поскъпва, министерството отказва нови индексации
Отделна тема в интервюто беше увеличаването на разходите за ремонт и модернизация на авиобаза „Граф Игнатиево“.

Стоянов обясни, че първоначалните финансови разчети са били направени през 2020 г., когато все още не са били изготвени необходимите идейни проекти.

Впоследствие проектната документация е показала, че реалните разходи ще бъдат по-високи от предварително заложените.

Министърът заяви, че настоящото ръководство на Министерството на отбраната няма да допуска допълнително индексиране на сумите по договорите за военна инфраструктура.

Когато предвидените средства се окажат недостатъчни, ведомството ще прекратява съответните процедури и ще обявява нови обществени поръчки.

Като пример Стоянов посочи поръчка с първоначална стойност 10 милиона, при която актуалната оценка на необходимите средства достига 18 милиона.

По думите му изпълнението ѝ все още не е започнало и най-вероятно процедурата ще бъде прекратена, за да се избегне нарушение на закона.

Без увеличение на военните заплати през 2027 година

Министърът на отбраната потвърди, че ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и възнагражденията на военнослужещите.

През 2027 г. не се предвижда увеличение на заплатите в системата на отбраната, въпреки желанието на ръководството на министерството и на финансовия министър.

Стоянов обясни, че допълнителни средства за възнаграждения биха могли да бъдат осигурени единствено за сметка на капиталовите разходи, които вече са обвързани с конкретни договори и инвестиционни ангажименти.

Той подчерта, че ресурсът по европейския механизъм SAFE е предназначен за определени проекти и не може да бъде пренасочван към заплати.

„Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи. А капиталните разходи са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE“, обясни министърът.

Стоянов изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно и при подобряване на бюджетните възможности ще може да се възобнови политиката за повишаване на доходите на военнослужещите.