На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Празникът, известен като Димитровден, е сред най-обичаните в народния календар и се свързва с настъпването на зимата, края на земеделската година и редица традиции, съхранени през вековете.

Според народните вярвания именно на Димитровден започва зимата, а свети Димитър е неин предвестник. Старите хора казвали: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“.

Кой е свети Димитър Солунски?

Свети Димитър е роден през III век в град Солун, който по онова време е част от Римската империя. Според църковното предание той произхождал от знатно семейство и заемал висок военен и административен пост.

Въпреки гоненията срещу християните Димитър открито изповядвал своята вяра и проповядвал християнството. По време на управлението на император Галерий бил хвърлен в тъмница, а впоследствие убит с копия заради отказа си да се отрече от Христос.

Църквата го почита като великомъченик, а заради чудесата, които вярващите свързват с неговото застъпничество, той е наричан Чудотворец.

Свети Димитър се смята за небесен покровител на Солун и на Второто българско царство.

Народните поверия: Свети Димитър отключва зимата

В българските народни представи Димитровден бележи границата между есента и зимата. Според старо поверие свети Димитър язди червен кон, а от бялата му брада се сипят първите снежинки.

Народът вярвал, че от този ден времето започва да застудява и земята се подготвя за зимен покой.

С празника са свързани и редица предсказания за времето. Ако на Димитровден вали дъжд, според някои местни вярвания зимата ще бъде влажна. Ако времето е ясно и слънчево, се очаква по-мека зима.

Особено популярно е поверието, че ако луната е пълна на Димитровден, пчелите ще се роят, а кошерите ще бъдат пълни с мед през следващата година.

Тези вярвания са част от народния фолклор и нямат научна прогностична стойност.

Какви са обичаите на Димитровден?

В миналото Димитровден бил важен ден за стопанския живот на българите. Тогава приключвала активната земеделска работа и се разплащали наетите за летния сезон ратаи, овчари и други работници.

На много места празникът се наричал още „Разпус“, защото стопаните освобождавали сезонните работници или се договаряли с тях за следващата година.

Един от най-известните обичаи е свързан с така наречения полазник – първия човек, който прекрачи прага на дома на празника. Вярвало се, че ако той е добър, здрав и заможен, семейството ще се радва на благополучие през идната година.

В някои райони на страната на Димитровден се правели семейни събирания и общоселски празненства, а стопаните отправяли молитви за здраве, плодородие и закрила.

Какво се слага на трапезата?

Традиционната трапеза на Димитровден е богата и празнична. В различните краища на България се приготвят ястия с овнешко или агнешко месо, пиле, зеленчуци и сезонни плодове.

Сред характерните празнични храни са курбанът, овнешката яхния, печеното месо, домашната пита, баницата и тиквеникът.

На масата се поставят още ябълки, орехи и други есенни плодове. В някои райони се приготвя обреден хляб, който се разчупва за здраве и благополучие на семейството.

Кой празнува имен ден на 26 октомври?

На Димитровден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитра, Димитричка, Димо, Дима, Митко, Митка, Митра, Митю, Митьо и други производни на името Димитър.

Името Димитър произлиза от гръцкото Деметриос, свързано с древногръцката богиня Деметра, покровителка на земеделието и плодородието.

Димитровден е и празник на редица български населени места, храмове и общности, които почитат свети Димитър като свой небесен закрилник.