Днес в различни части на страната се отбелязва Димитровска задушница – денят за възпоменание на починалите, който предхожда Димитровден (26 октомври). Според народните вярвания Свети Димитър и Архангел Михаил са братя, поради което в българската православна традиция съществуват както Архангелова, така и Димитровска задушница.
В петъчната вечер преди Задушница в много църкви се организира голяма панихида (парастас), а в съботната сутрин се отслужва Света литургия и обща панихида за всички починали. След службата хората посещават гробищните паркове, за да подготвят гробовете на близките си—почистват, засаждат цветя, палят свещи и оставят дарове. Прави се и възпоменателна трапеза, при която се раздават напитки, храна, хляб и задължително варено жито като символ на възкресението и вечния живот. Вярващите често оставят храна в църквата за нуждаещи се, като се смята, че онзи, който я получи, ще отправи молитва за покойните.
В миналото на трапезата се е поставяла отделна лъжица в памет на покойния, а щедрата трапеза е била важен жест на уважение и християнска добродетел. Съботата е избрана за почит към мъртвите, защото символизира покой и мир – ден, посветен на молитвата и духовното смирение.
След Димитровската задушница следва Архангелова задушница – последната за годината, която тази година се пада на 1 ноември.






