Британският философ Джордж Едуард Мур е роден на 4 ноември 1873 г. в Лондон. Завършва Тринити колидж в Кеймбридж, където първоначално изучава класическа филология, но впоследствие се насочва към философията – избор, който определя бъдещето му като един от най-влиятелните мислители на своето време.
В етиката Мур е известен с идеята, че „доброто“ не може да бъде дефинирано чрез други понятия, а се възприема интуитивно. Въпреки това той отхвърля тезата, че моралните задължения са напълно интуитивни – според него те трябва да се разглеждат чрез наблюдение и анализ на последствията.
Едно от най-известните му логически наблюдения е т.нар. „Парадокс на Мур“: „Ще завали, но аз не вярвам, че ще завали.“ Привидно абсурдно, това изказване няма формална логическа грешка, но разкрива дълбоки въпроси за природата на убежденията и изказванията. Парадоксът по-късно оказва влияние върху Витгенщайн и развитието на философията на езика.
Джордж Едуард Мур умира на 24 октомври 1958 г. в Кеймбридж, оставяйки след себе си значимо интелектуално наследство, което продължава да формира модерната философска мисъл.
„В крайна сметка има само една раса – човечество.“
„Моят способ за цитиране се отличава от обичайния с това, че аз изпускам кавичките.“
„Не е важно колко лошо рисувате до момента, когато вие не рисувате така лошо като останалите.“
„Образованието е гибелно за всеки, който има заложби на художник. Образованието следват чиновниците и дори тези, които са склонни към пиянство.“
„Литературното течение се състои от пет или шест човека, които живеят в един град и сърдечно се ненавиждат един друг.“
„Здравето и дълголетието си дължа на това, че никога не съм се докосвал до цигара, нито до алкохол, нито до жена, докато не навърших десет.“
„В Ирландия при момичетата има избор между вечна девственост и вечна бременност.“
„Който пропусне възможност, губи себе си.“






