Архимандрит Дионисий (Мишев) е окончателно низвергнат от сан и от 2 октомври престава да бъде свещенослужител на Българската православна църква. Той обаче остава монах и не е отлъчен от Църквата.
Решението беше утвърдено от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, който заседава в пълен състав като Църковен съд.
Синодът потвърди решението на Софийския епархийски църковен съд от 1 септември 2026 г., с което на Дионисий е наложено наказанието „низвержение от сан, без отлъчване от Църквата“.
Решението е окончателно и влиза в сила от 2 октомври.
До окончателното низвержение се стига след продължила години църковно-наказателна процедура.
Още на 17 февруари 2017 г. Светият синод решава да бъде заведено църковно-наказателно дело срещу архимандрит Дионисий след доклад на специално създадена анкетна комисия.
През 2021 г. самият Свети синод публично посочва част от провиненията, заради които се води производството. Сред тях са твърдения за „кощунствено отношение към светото Причастие“, оскърбления и хули срещу архиереи на БПЦ, съдебни дела срещу Българския патриарх и друг български архиерей, както и системно непослушание към църковната йерархия. Това са квалификации на Светия синод в рамките на църковното производство.
Още от 2017 г. Дионисий се намира под запрещение за свещенослужение – т.нар. „аргос“, което означава, че няма право да извършва богослужения.
Конфликтите около Дионисий имат още по-ранна предистория.
През ноември 2014 г. тогавашният патриарх Неофит предлага той да бъде ръкоположен за епископ и да стане втори викарий на Софийския митрополит с титлата Стобийски. Светият синод първоначално одобрява предложението и определя хиротонията за 21 декември.
До ръкоположението обаче не се стига.
След възражения от монаси, монахини и свещеници и появилата се публично информация патриарх Неофит оттегля предложението си. През 2025 г. Патриаршията публикува документа от 2014 г., в който Неофит посочва, че първоначалното предложение е било прибързано и че при вземането му не са били известни редица впоследствие изнесени обстоятелства. Светият синод тогава единодушно подкрепя оттеглянето.
В продължилата близо десетилетие история има и опит за промяна.
На 21 юни 2022 г. Светият синод разглежда покайно писмо на Дионисий и решава да приеме покаянието му. Определено му е място за пребиваване в Рилския манастир за изпитателен срок от една година. Единствено Неврокопският митрополит Серафим гласува против определеното място за изпитателния срок.
Това решение обаче не слага окончателен край на църковно-наказателния казус.
При произнасянето си през 2026 г. Софийският епархийски църковен съд приема, че са налице многократни публични обиди и клеветнически твърдения срещу духовни лица, както и „непристойна за сана дейност“.
Според окончателно утвърдените мотиви съвкупната тежест на каноническите и уставните провинения, техният умишлен характер и причинената „съблазън“ не позволяват наказанието да бъде заменено с по-леко.
Решението за низвержението не е взето единодушно.
„За“ са гласували патриарх Даниил и митрополитите Григорий Великотърновски, Игнатий Плевенски, Гавриил Ловчански, Антоний Западно- и Средноевропейски, Йоан Варненски и Великопреславски, Серафим Неврокопски, Григорий Врачански и Пахомий Видински.
„Против“ и с особено мнение относно процедурата са гласували Русенският митрополит Наум, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков и Сливенският митрополит Арсений.
От заседанието са отсъствали митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Пловдивският митрополит Николай.
От 2 октомври Дионисий вече не е клирик на Българската православна църква.
Той няма право да облича свещенически одежди, да отслужва света литургия, да извършва или да участва като свещеник в богослужения, да дава свещеническо благословение или да носи отличителните знаци на архимандритското достойнство, включително нагръдния архимандритски кръст.
Дионисий остава монах и не е отлъчен от Църквата.
Решението ще бъде публикувано в „Църковен вестник“ и на официалния сайт на Светия синод, а за него ще бъдат уведомени и останалите Поместни православни църкви.
От Синода подчертават, че целта на църковните наказания е „вразумлението, покаянието и изправлението на провинилия се, за когото цялата Църква се моли“.






