Архимандрит Никанор (Христо Христов Мишков) остава с временно пълно запрещение да извършва свещенослужение, а църковно-наказателното дело срещу него ще продължи пред Софийския епархийски църковен съд.

Това реши Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, който на 2 октомври заседава в пълен състав като Църковен съд.

Синодът отхвърли жалбите на архимандрит Никанор както по въпроса кой църковен съд трябва да разглежда делото му, така и срещу наложените му три временни забрани за свещенослужение – т.нар. аргоси.

Решенията по жалбите са окончателни съгласно Устава на БПЦ.

Делото се връща в Софийския епархийски църковен съд

Един от споровете е бил кой има правомощия да разглежда църковно-наказателното производство срещу Никанор.

Светият синод е оставил без уважение въззивната му жалба срещу решение от 10 август 2026 г. и е потвърдил, че компетентната първа инстанция е Софийският епархийски църковен съд.

Затова производството се връща там за продължаване на съдопроизводствените действия.

Според мотивите на Синода повдигнатите срещу Никанор обвинения са свързани с поведението му като клирик на Софийската епархия и със задълженията му, произтичащи от неговия сан и служба, а не се отнасят единствено до вътрешния ред в манастира.

Църковно-наказателното дело е образувано за клевети, обиди и други църковни провинения.

Потвърдени са и трите забрани да служи

С отделно решение Светият синод е разгледал жалбите на Никанор срещу три заповеди на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Те са издадени съответно на 10 август, 26 август и 9 септември 2026 г. и с тях на архимандрита е налаган аргос – временно пълно запрещение от свещенослужение.

Синодът е определил жалбите като неоснователни и е потвърдил трите заповеди.

Това означава, че Никанор остава временно без право да свещенодейства.

В решението се подчертава, че подобни краткосрочни мерки имат преди всичко предпазен характер и могат да бъдат налагани като непосредствено архиерейско въздействие, когато е необходимо да бъде избегната „обща съблазън“.

Един митрополит гласува против

Решението не е подкрепено от всички членове на Светия синод.

Старозагорският митрополит Киприан е гласувал „против“ и е изложил особено мнение по въпроса за статута, в който Никанор трябва да бъде съден.

Спорът е дали производството срещу него следва да се води в качеството му на монах и член на братството на Църногорския манастир, или като игумен на светата обител.

Мнозинството в Синода обаче е приело, че предметът на обвиненията е свързан с поведението на Никанор като клирик на Софийската епархия и съответно Софийският епархийски църковен съд е компетентен да разгледа случая.

Как се стигна до църковното дело

Конфликтът между Светия синод и архимандрит Никанор стана публичен през лятото на 2026 г.

В края на юли Синодът излезе с официална позиция, с която категорично се разграничи от публични изявления на духовника и ги определи като „клеветнически твърдения“, насочени срещу Българската православна църква, както и срещу институцията и личността на българския патриарх Даниил.

Именно в този контекст впоследствие се стигна до църковно-наказателното производство и до последователното налагане на временни запрещения за свещенослужение.

Предстои обаче Софийският епархийски църковен съд да разгледа обвиненията по същество.

Случаят с Никанор е различен от този с Дионисий

Решението за архимандрит Никанор идва в същия ден, в който Светият синод окончателно низвергна от сан архимандрит Дионисий (Мишев).

Двата случая обаче са на различен етап от църковно-наказателната процедура.

При Дионисий вече има окончателно решение за „низвержение от сан, без отлъчване от Църквата“. От 2 октомври той престава да бъде клирик и няма право да извършва каквито и да било свещенически действия.

При Никанор подобно окончателно наказание не е постановено. Наложените му аргоси са временни запрещения, а производството по същество продължава пред Софийския епархийски църковен съд.