Един голям мъж, професионалист и истински българин бе поставен в безумна ситуация.
Такава, в която нямаш полезен ход.
Такава, в която “твоите” се оказват жалки предатели, а “другите”, дори “побеждавайки”, все пак правят реверанс към теб, защото дори те осъзнават кой точно си ти.
Не мога да коментирам тясно професионалната дейност на Пламен Тончев, защото нямам подобна компетенция, но пък мога да коментирам действията му през последните години от чисто журналистическа гледна точка.
Пламен Тончев не клекна пред никого.
Без да съм експерт, но мисля, че на фона на куп други заемали въпросната длъжност, той се справи блестящо на своята позиция в една изключително сложна ситуация. И във вътрешен, и във външен план.
И още нещо накрая. Дълбоко се съмнявам, че днешното назначение на Пламен Тончев за шеф на Комисията по досиетата слага край на неговата активна кариера в специалните служби.
Според мен най-доброто за Тончев тепърва предстои.
Просто трябва да поживеем още малко, за да видите, че съм бил прав.
Васил Петев