На 15 октомври 1955 година е роден Добромир Тонев – един от най-бляскавите и запомнящи се поети не само на Пловдив, но и на България.
Неговото творчество оставя трайна следа в културния живот на града, като един от стиховете му е изсечен директно в паветата в центъра на Пловдив – свидетелство за вечната му връзка с родния му град.
Поетът е носител на множество национални награди за поезия и е журирал десетки литературни конкурси.
Стиховете му са преведени на десетки езици – сред които руски, полски, английски, унгарски и немски – и продължават да впечатляват читатели по целия свят.
Въпреки признанието и уважението, които получава, Тонев остава разочарован от действителността и живее в бедност.
Поетът умира на 24 март 2001 година, оставяйки зад себе си безценен литературен принос и вечни стихове, които продължават да вдъхновяват поколения.
АКО ЖИВОТЪТ Е ЕДИН АНТРАКТ
от Добромир Тонев
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото –
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели –
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите – като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
Източник: ARTday.bg






