Декларация от името на ПГ на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н министър,
Уважаеми колеги,
След два дни отбелязваме националния празник на държавата си – 3 март. След два дни повечето от Вас ще са част от честванията по площадите и читалищата на цяла България, ще произнасят думи на почит, ще припомнят историята, ще свеждат глави.
Ще сведем ли обаче и умовете, и сърцата си в смирение пред онова, което е било? Ще успокоим ли амбициите и егото си пред образа на България и историческата истина или зад наведените глави ще продължим да крием противоборства, интереси, чуждопоклоничество – независимо в коя посока?
Много ми се иска днес, преди 3 март, да се обърна към Вас с думите „братя българи“! Възможно ли е обаче не девалвира ли усещането ни, че ние сме едно и посоката ни е една? Че името, което следваме е също едно – България? Възможно ли е да сме братя, а да сме толкова разделени? Насаждаме ли чрез действията си и обществено разделение? Ако е така колко сме силни и свободни като нация? Тези въпроси Ви задаваме, ние от БСП – ОЛ.
Чрез тази Декларация в навечерието на 3 март, искаме да ви върнем и към общите ни корени, и към общия ни път, но и към историческата истина.
Кръвната линия на българите и духовната сила на България никога не са прекъсвали съществуването си, въпреки вековете робство. На 3 март 1878 г. чрез духа си и чрез кръвта си, българите постигат ново Възкресение на своята вековна държава. Макар и за кратко Санстефанска България изпълнява националния ни идеал и показва на Европа и света колко голяма е силата на българското.
Всяко време обаче носи белега на политиката. Тогава в Берлин, окастрят и държавата ни, и историческата истина.
Днес, освен в други европейски столици, и в София, продължават да кастрят историческата истина. Защото трябва да са политически коректни. Защото са водени от страха си пред сегашната политическа конфигурация на добри и лоши в Европа. Защото не осъзнават, че единственият страх, който трябва да изпитват е пред духа и кръвта на онези, дали живота си за българската Свобода. Пред историческата истина, която ни държи заедно като нация.
А историческата истина е една – в кървавия подвиг, довел до Свободата, своя голям дан е дала и руската кръв. Свободата на България идва в битките по време на Руско-турската Освободителна война, водена по волята на Русия. В нашата земя все още лежат костите предимно на руснаци – офицери и войници.
Затова нека на 3 март, когато сведем глава пред Освободителите, наистина да стоим далеч от страха, малодушието и слабостта.
Свободата, уважаеми колеги, освен че се постига, се и отстоява. Тя не е еднократен акт, а процес. И ако нишката на Третата българска държава тръгва от 3 март и Сан Стефано, можем да я проследим до днешния ден. Тези, които познават историята ни, знаят колко пъти тя е била на път да се скъса – национални катастрофи, смяна на режими и насилие над свободата в рамките на тези режими.
Днес ние държим свободата в ръцете си, но не я ценим. Тя е поставена някъде там – сред глобалните ценности, в демократичното пространство, което обитаваме, при всички блага и права, които получаваме. Не я ценим като кръвна нишка, която ни свързва като общност и нация. Не я усещаме като необходимост. И в това се крие голяма заплаха – да се обезличим, да се загубим в света на глобалните интереси, да следваме инерцията на силните на деня, без да преценяваме откъде минава нашият интерес и нишката на нашата свобода.
В голямата трансформация на икономики, територии и ресурси днес ще просперират онези нации, които ценят корена си и се консолидират първо около него, преди да са част от който и да наднационален съюз. И ние трябва да сме такава нация. Имаме исторически предпоставки за това. България е естествен център на духа, историческата и културната идентичност на цяла Източна Европа. И като такава може да е и естествен център на политическия диалог в този динамичен регион днес. Затова нека не бъдем късогледи и страхливи, а да застанем достойно на позицията, изградена от поколения българи и герои преди нас. Да бъдем достойни за Свободата си!
Още новини четете в категория
Позиция
9.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
old_beggar
28.02.2025 16:32наближава 3-ти март! „литовската пастирка“ надмина психично увредения си предшественик („ирландската пастирка“ ), като на 3-ти март обяви, че сме освободени (незнайно защо и по какъв повод) от литовци, поляци, финландци и румънци, но не и от руснаците… навремето гласувах за това недоразумение (защото се заблудих, че превъзхожда интелектуално травестита цецка), но сгреших: трябваше да се досетя, че когато човек вече е предал и зарязал семейството си (заради някаква жена със скандално поведение), няма да се поколебае за да предаде и страната и народа си…дано Господ /или Провидението/ да удари по тях и по семействата им, белким разберат, че нечестивите им постъпки няма да останат безнаказани !