Всъщност това е първият криминален разказ в историята, публикуван на днешния ден, 20 април, през 1841 година във Филаделфия. Той създал цяла нова индустрия от литературни произведения, пиеси, филми и дори песни. В нея вече толкова години се въртят милиарди долари и оборотите в нея ни най­-малко не показват признаци на забавяне, дори напротив.

Сюжетът:

Главен герой в разказа е френският любител на мистерии Огюст Дюпен, който се сблъсква с жестоко убийство на мадам Л‘Еспание и дъщеря й. Вестник разкрива, че гърлото на майката е разрязано така, че едва се държало, а дъщерята е била задушена и напъхана в комин. Дюпен прочита във вестника статията за това убийство.

Заподозрян и арестуван бил някой си Льобен, когото Дюпен познавал. Любителят на мистерии е убеден, че приятелят му не е виновен и започва да разследва случая. Той се познава с полицейски префект и от него научава обстоятелствата около убийството. На разказвача на историята (когото той познава), показва статията във вестника, където има и свидетелски показания. Дюпен открива, че убиецът е орангутан, чийто стопанин сам се предава на полицията. Той е моряк и разказал, че орангутанът повтаря точно неговите действия.

Веднъж морякът се опитал да го обезглави по същия начин, както животното убило двете жени. Но маймуната взела брадвата и избягала от къщата на стопанина си по гръмоотвод. По­-късно се е вмъкнала в къщата на мадам Л‘Еспание и е направила двойното убийство. Последвайки животното, морякат станал свидетел на убийството.

Дюпен решава, че човекът е невинен и го пуска.

Разказът предизвиква такъв фурор и славата му е тъй жизнена, че по него се правят цели четири филмови адаптации ­през 1914, 1932, 1953 и 1971 година. В Торонто, Канада, се издава списание за детективски истории със същото име. По­-късно е отворена и радиостанция, а хитовата група „Айрън Мейдън“ записва песен със заглавие „Убийство на улица Морг“.

Кой е човекът, позволил на въображението си да прескочи непреминавана граница и да публикува разказ в жанр, който все още не съществува? Името му е много, много известно и днес ­- Едгар Алън По.

През 1827 година По публикува първата си книга „Тамерлан и други стихове“, подписана „от жител на Бостън“. Книжката излиза едва в 50 бройки и не прави впечатление на никого.

Едгар Алън По е първият човек, опитал се да живее единствено от писателския си труд но за жалост случва възможно най-­лошия за това период. Издателите пускат книги на британски автори без да плащат авторски права, а редакторите във вестниците и списанията обикновено обещават щедро, но плащат мизерно.

И все пак успехът идва.

През октовмри 1833 година По е награден от балтиморския вестник „Сатърдей Визитър“ за разказа си „Писмо в бутилка“, който впечатлява заможния Джон П.Кенеди. Меценатът го подкрепя в издаването на други разкази. Запознава го с редактора на „Саутърн Литерари Месинджър“ Томас Уайт. Той го взима за свой помощник, но бързо­ го отпраща не заради творчески различия, а заради системно пиянство. Превърнало се през годините по разкази на съвременниците му в мека (или не толкова мека) форма на алкохолизъм.

Но това е само един от поредицата мрачни епизоди в живота на Едгар Алън По. До края на дните си пише, публикува, страда от безпаричие, отчайва се, но не се предава и винаги намира сили да продължи напред.

Първото истински голямо признание писателят получава с романа си „Историята на Артър Гордън Пим“ през 1938 година. Следват нови митарства из редакции на вестници и списания. Несбъднато намерение да издава собствено литературно списание, но и трупане на все по­голяма литературна слава.

Големият му удар идва с публикуваната в началото на 1845 година поема „Гарванът“, която и до днес е най-­популярното му произведение.

Само 5 години по-­късно творецът умира при неизяснени обстоятелства в Балтимор, а е едва на 40.

Източник: ARTday.bg