Новото правителство на Фридрих Мерц затегна значително миграционната политика. През първите девет месеца на 2025 г. депортираните достигат 17 651 души – с над 3000 повече от предходната година.
В същото време заявленията за убежище са намалели с 55%, което според властите е пряк резултат от по-строгите мерки и ускорените процедури за връщане на нелегални мигранти.
Една от най-забележимите промени е рекордният скок на военните разходи – от 72 млрд. евро през 2024 г. на 86 млрд. евро през 2025 г., с план за достигане на 152 млрд. до 2029 г.
Същевременно обаче националният дълг надхвърли 2,55 трилиона евро, а бюджетният дефицит достигна историческо ниво.
Германската икономика показва смесена картина – реалните доходи на гражданите са се повишили с 2,3%, благодарение на по-ниската инфлация, но безработицата се е увеличила със 120 000 души.
Броят на фалитите сред предприятията е скочил с 12%, което експерти обясняват с задържани реформи и висока лихвена тежест.
Обещаната от Мерц отмяна на Закона за подмяна на отоплителните системи все още не се е случила. Социалдемократите в коалицията блокират промяната, настоявайки за запазване на нормата за 65% възобновяема топлина.
Същевременно строителният сектор се свива – през 2025 г. са изградени около 235 000 нови жилища, с 17 000 по-малко от предходната година.
Една година след политическата буря Германия изглежда по-сурова, по-задлъжняла и по-военизирана – държава, която се опитва да намери баланс между стабилността и растящите предизвикателства на новия европейски ред.






