Американският учен и автор Робърт Търман обясни пред bTV, че будизмът е насочен към лична отговорност, състрадание и ненасилие и категорично отхвърля самоубийството и култовите практики.
След трагедията край Петрохан, при която шестима души загинаха на две различни места, в публичното пространство започнаха да се появяват версии за религиозна връзка и намеци за будизъм. Разследването работи по няколко хипотези, но паралелно с това тръгнаха внушения, които насочиха вниманието към духовни учения.
За да се изясни какво всъщност представлява будизмът, потърсено бе мнението на д-р Робърт Търман – дългогодишен изследовател на тибетската традиция и ученик на Далай Лама. Търман е първият американец, ръкоположен като тибетски будистки монах през 60-те години, а по-късно посвещава живота си на преподаване и научна дейност.
Според Търман основното откритие на Буда е, че човешкото щастие е възможно и че човек може да постигне просветление чрез лична практика, морал и осъзнаване. Будизмът е ориентиран към състрадание, отговорност и развитие, а не към сляпо следване на авторитети.
Той подчертава, че в традицията учителят служи на ученика, а не обратното. Знанието се предава в полза на човека, който учи, и няма място за безусловно подчинение или култово обожествяване на лидер.
По думите му изолацията не е задължително условие за духовна практика. Будизмът не изисква откъсване от живота, а по-скоро осъзнато участие в него.
Търман предупреждава, че на Запад терминът „лама“ и образът на духовния учител често се използват неправилно. В тибетската традиция тази титла се получава след десетилетия обучение, докато в други контексти хора се самопровъзгласяват за гурута и злоупотребяват с доверие, пари или власт.
Той напомня, че дори Далай Лама призовава подобни случаи да се изобличават публично.
По отношение на самоубийството позицията е недвусмислена – будизмът е силно против него. Според учението животът е ценен процес на развитие, а отнемането му се смята за тежка грешка с негативни последствия.
Търман също подчертава, че култовете и сектите не са присъщи на азиатските религии, а са универсален човешки феномен, като трагедии като Джонстаун нямат нищо общо с будистката традиция.
Според учения будизмът възпитава самостоятелно мислещи хора, които поемат отговорност за действията си. Няма задължителни финансови изисквания, няма принуда и няма култ към личността.
В страни, където учението не е широко разпространено, често съществуват неформални групи, но това не означава религиозна структура или секта.
Заключението на Търман е ясно: будизмът е път на състрадание, осъзнатост и ненасилие. Свързването му с трагедии, принуда или смърт не просто е погрешно – то изкривява напълно смисъла на учението.






