20 юни 1915 г.: На тази дата умира духовният и политически стълб на българщината, ръководил Екзархията 38 години в най-бурното време от новата ни история
На 20 юни 1915 г. умира Екзарх Йосиф I – духовен водач, държавник и дипломат, наричан неслучайно „началникът на българската църква“ и „дипломатът в расо“. Роден като Лазар Йовчев през 1840 г. в Калофер, той посвещава живота си на изграждането и отстояването на Българската екзархия, като я ръководи цели 38 години – от началото на руско-турската война през 1877 г. до смъртта си.
От Калофер до Цариград – пътят на един български просветител
След обучение във френски колеж в Цариград и висше образование по философия и право в Париж, Йосиф се завръща в Османската столица и започва активна дейност в българското църковно и обществено движение. Участва в редактирането на списание „Читалище“, работи по устава на новоучредената Екзархия (1870) и е сред съветниците на първия екзарх Антим I.
През 1877 г., в разгара на войната, е наложен за екзарх от турската власт. В изключително трудно време той успява да съхрани институцията и българското присъствие в Македония и Тракия, въпреки Берлинския конгрес (1878), схизмата (1872) и натиска от великите сили.
Балансьор между Русия, Запада и Османската империя
Екзарх Йосиф не се ограничава само с духовни дела. Той се намесва в политиката, лавира между Цариград и София, между Русия и западните държави, между революционери и дипломати, между княз Фердинанд и ВМРО. Издействал е владишки берати за български епархии в Македония, развива широка просветна дейност – в началото на XX век Екзархията управлява 920 училища с близо 50 000 ученици.
Макар и критикуван за участието си в консервативния преврат на Батенберг (1881), Йосиф осъзнава грешката и по-късно се дистанцира от партизанските битки. В прочутия си дневник, който води от 1864 до смъртта си, оставя ценни политически и обществени анализи, включително и дълбоки прозрения за раздробената българска политика в навечерието на Първата световна война.
Финал с горчивина
След националната катастрофа през 1913 г., Йосиф се завръща стар и покрусен в София, отегчен от провинциализма и политическите страсти. Въпреки всичко, до последния си дъх остава верен на мисията си да пази вярата, духа и църковната самостоятелност на българите.
Смъртта му на 20 юни 1915 г. е възприета като национална загуба в момент, когато България е на прага на нов съдбоносен избор.
Още новини четете в категория
Култура
29.1 С
28.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
