Смята се, че канканът (или френският танц, както го наричат англичаните, на френски буквално – шум, суматоха) се е появил в Париж през 30­-те години на 19 век. на публичните балове. В началото той не бил самостоятелен танц, а нещо смесено между последната фигура на френския кадрил и бързия галоп.

Историята започва със забраната да се изпълнява тази танцова програма заради елементите на „развратно разсъбличане”, осъдено от църквата. Някои куртизанки обаче продължават да танцуват по този предизвикателен начин, опитвайки се да привлекат вниманието на богатите господа.

Отначало го изпълняват бедни момичета от работническите среди, играят се само сред низшите слоеве от населението, но невероятната атмосфера на танца ни най­-малко не страда от това. Танцът, като приет за неподобаващ за приличното общество, се прехвърля в кабаретата и в оперетата.

Често свързват жизнерадостния канкан с Шикар – танцьор, клоун, водещ на развлекателно шоу. Някои казват, че той е измислил фигурите на танца, други – че това е работа на танцьорката Селест Могадо. Във всеки случай канканът придобива бързо широка известност. В началото в изпълненията са участвали и танцьори-­мъже, те правели същите махове с крака, скокове и шпагати. Участието им е изобразено например в картината „Канкан” на постимпресиониста Жорж Сьора.

Основните фигури в канкана са маховете с крака (в кабарето „Мулен Руж“ тази демонстрация продължава 8 минути), скокове, шпагати и развяване на поли, които с всяко следващо движение стават все по­смели, откривайки все повече красивите крака на танцьорките в съблазнително ажурно бельо.

Смята се, че официалната поява на танца е на 21 октомври 1858 г. на премиерата на оперетата „Орфей в ада” на Жак Офенбах. Именно Офенбах пише най­-известната и до днес музика за канкан, поставяйки в основата й популярни танцови мелодии. В следващите години неувяхващата слава на танца се поддържа най­-вече с танцьорките от прочутото парижко кабаре „Мулен Руж”, открито през 1889 г. Така започва истерията по лудите там.

Имената на танцьорите са известни точно колкото и имената на политиците. Постоянно присъствие в кабарето е художникът Анри де Тулуз­Лотрек, който в захлас рисува картина след картина, посветени на Мулен Руж, и плакати за танцовите спектакли. Сред звездите от първото поколение танцьорки са Ивета Гилбер и Жана Аврил, които блестят и върху картините на Тулуз­Лотрек.

Десет години по­-късно англичанинът Чарлз Мортън, създателят на първия мюзикхол, се опитва да пренесе на британска почва модерния френски танц. Публиката на Острова обаче го оценява като твърде фриволен и го изхвърля от английската сцена.

Отсам Ламанша канканът пуска дълбоки корени. Дотолкова, че все пак през 1981 г. английската кралица Елизабет II се решава да посети представление в Мулен Руж. Сред известните мотиви за канкан освен оперетните ритми на Офенбах са „Веселата вдовица” (1905 г.) на Франц Лехар и мюзикълът „Канкан“ (1954 год) на Коул Портър, върху чиято основа през 1960 г. е заснет едноименният музикален филм с Франк Синатра и Шърли Маклейн в главните роли.

Но както винаги, зад ефектната красота има много труд и пот. „Танцьорките на канкан са като работни кончета”, казва най­-известната театрална шивачка в Париж мадам Мин, която почти половин век работи над костюмите за кабарето Мулен Руж. Костюмът тежи не по­малко от 10 кг, (само за полата отиват стотици метри плат), макар че се избират много леки тъкани.

Същото се отнася за обувките. Антоан Клервуа, който обува цял театрален Париж, казва: „Пантофките са най­-трудният модел. За да не се пързалят момичетата по време на пируетите, на подметката се залепя тънък слой каучук. Друг проблем е токът. Когато танцьорката от размах пада в шпагат на пода, първия удар поема петата. Макар че правя токовете за танцьорките по­дебели и специално скосени, от дебела свинска кожа, само след 2 месеца се са направо съсипани.”

С началото на Първата световна война идва вестта за затварянето на Мулен Руж. Кабарето остава затворено от 1915 до 1921 г. През останалото време, от самото си създаване знаменитият френски клуб работи непрекъснато и посреща огромен брой зрители на своите представления. С течение на времето посетители на Мулен Руж стават редица музикални и кино звезди, както и висши държавни дейци от различни страни.

И днес, през 21 век, вихреният танц канкан привлича огромна аудитория и не изменя на традициите, заложени от края на 19 век.

ARTday.bg