Напрежението нарасна допълнително, след като през септември седем въоръжени организации, сред които бивши противници, обявиха създаването на „Алианс за оцеляване“. Сред тях са Тиграйският народноосвободителен фронт, „Фано“ и Армията за освобождение на Оромо. Коалицията заявява, че цели отстраняване на правителството на премиера Абий Ахмед и създаване на преходно управление.
Съюзът представлява значителна промяна в отношенията между някои от групировките. По време на войната в Тиграй от 2020–2022 г. силите на Тиграй и „Фано“ се сражаваха на противоположни страни. Сега те са обединени срещу федералното правителство, въпреки че между тях остават нерешени териториални и политически спорове.
Последните сблъсъци в Тиграй са най-сериозната ескалация след споразумението от Претория през 2022 г., сложило край на двегодишната война. Страните си отправят взаимни обвинения за началото на новата офанзива, а боевете вече са се разпространили и към съседни райони.
Ситуацията е особено сложна, тъй като федералното правителство едновременно се сблъсква с въоръжена съпротива в различни части на страната. „Фано“ води конфликт с властите в Амхара от 2023 г., докато Армията за освобождение на Оромо действа в Оромия от 2018 г.
Етиопия е една от най-значимите държави в Африка по население и политическо влияние. Столицата Адис Абеба е седалище на Африканския съюз, а страната заема ключово място в Африканския рог.
Етиопия заема особено място в историята на Африка. През 1896 г. войските на император Менелик II побеждават италианската армия в битката при Адуа – събитие, превърнало се в символ на африканската независимост.
Италия нахлува отново през 1935 г. и окупира страната до 1941 г., когато етиопските сили, подпомогнати от британски и други съюзнически войски, възстановяват контрола над страната.
Историята на региона обаче започва много по-рано. Аксумското царство, чиито центрове са били в днешна Северна Етиопия и Еритрея, е сред древните сили в района на Червено море. Християнството е прието там още през IV век.
Тиграй се намира в северната част на страната, на границата с Еритрея, южно от него е Амхара, а Оромия обхваща огромни територии в централната, западната и южната част на Етиопия и заобикаля Адис Абеба.
Това придава особено стратегическо значение на конфликта в Оромия, тъй като през региона преминават важни транспортни връзки към столицата.
Етиопия няма излаз на море след независимостта на Еритрея през 1993 г. Голяма част от външната ѝ търговия преминава през Джибути, което прави достъпа до Червено море и отношенията със съседните държави ключов фактор за сигурността на страната.
На този фон Африканският съюз и регионалната организация ИГАД призоваха за прекратяване на бойните действия и възобновяване на диалога.






