Преход към високотехнологична икономика, по-активно привличане на инвестиции, по-строг фискален контрол и реформа на държавната администрация са сред основните акценти в управленската програма на кабинета „Радев“ до 2030 г.

Документът беше приет от Министерския съвет броени дни преди да се навършат 100 дни от началото на управлението.

Премиерът Румен Радев заяви, че правителството ще работи за деолигархизация, укрепване на върховенството на закона, оптимизация на администрацията и повишаване на жизнения стандарт.

По думите му досегашният модел на развитие трябва да бъде заменен с подход, който поставя акцент върху българския бизнес, производителността и ограничаването на административните пречки.

Програмата е в обем от 208 страници и включва конкретни цели и срокове в редица сектори.

Правосъдие и борба с корупцията

Сред предвидените промени е възстановяване на свободната преценка на президента при назначаването на служебно правителство при действащ парламент. Залага се и на конституционна защита на плащанията в брой.

Новите състави на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него ще се избират с квалифицирано мнозинство от три пети в парламента и на ротационен принцип.

До края на 2026 г. е предвидено създаването на специален прокурор, който да разследва главния прокурор, като отказите за образуване на производства ще подлежат на автоматичен съдебен контрол. За държавните служители на позиции с висок корупционен риск се планират задължителни тестове за интегритет.

Като част от мерките срещу корупцията ще бъде внедрена система с изкуствен интелект за мониторинг на обществените поръчки. Тя ще анализира условията на търговете, свързани лица и евентуално завишени цени.

До края на 2026 г. е планирана ревизия на ключови обществени поръчки за периода 2020–2026 г. на стойност над 51 млрд. евро, както и създаването на публичен регистър на компрометирани изпълнители.

Данъци, инвестиции и бизнес

Финансовата политика запазва плоския данък и стандартната ставка на ДДС от 20%. Основна цел на кабинета е бюджетният дефицит трайно да остане под 3% от БВП.

За бизнеса се предвижда нов Закон за публично-частното партньорство, както и създаване на независим инвестиционен омбудсман, който да защитава компаниите от административен натиск.

В Икономическа зона „Доброславци“ до края на 2026 г. трябва да бъде изграден високотехнологичен космически хъб и национален космическо-информационен център за сателитни наблюдения.

Предвижда се и възможност за публично предлагане на миноритарни държавни дялове на Българската фондова борса.

Отбрана и енергетика

Правителството планира постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., като 3,5% ще бъдат предназначени за преки военни разходи.

Сред приоритетите са системи за противовъздушна отбрана Iris-T, 155-милиметрови гаубици, системи за борба с дронове, мобилни ракетни системи, завършването на проекта за F-16 Block 70, бойни машини „Страйкър“ и нови патрулни кораби.

В енергетиката е заложено през октомври 2026 г. да бъде взето окончателно инвестиционно решение за изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000.

Предвижда се възстановяване на мощността на ПАВЕЦ „Чаира“, разширяване на газохранилището „Чирен“ до 1 млрд. куб. м и запазване на въглищните централи като стратегически резерв при кризисни ситуации.

Магистрали, железници и транспорт

Програмата поставя конкретни срокове и за големи инфраструктурни проекти. Завършването на автомагистрала „Хемус“ от Боаза до пътя Русе – Велико Търново е планирано до края на 2029 г., а участъкът Крупник – Кресна – Кулата от „Струма“ – до края на 2030 г.

Подготвителни действия за концесиониране се предвиждат за магистрала „Черно море“, скоростния път Монтана – София с тунел под Петрохан и транспортния коридор Русе – Велико Търново – Маказа.

До 2029 г. трябва да започне и строителството на тунела под Шипка. В железопътния сектор е заложена нова връзка Ямбол – Елхово – Лесово до турската граница.

Здравеопазване и социална политика

От октомври 2026 г. се планират централизирани обществени поръчки за скъпоструващи лекарства и медицинска апаратура за държавни, общински и частни болници.

Предвижда се и пилотно въвеждане на диагностично-свързани групи като модел за заплащане на медицинските услуги вместо клиничните пътеки.

Държавата ще поеме директен контрол върху проекта за Националната детска болница, а базите за въздушна спешна помощ HEMS трябва да бъдат изградени до края на 2027 г.

В социалната сфера са предвидени нови форми на труд – споделено работно място, споделяне на служители и работа чрез платформи. До края на 2026 г. трябва да бъде въведен и нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Образование и култура

Програмата предвижда учителските възнаграждения да се поддържат на ниво 125% от средната работна заплата за страната.

От учебната 2028/2029 г. в задължителната програма е планиран нов предмет – „Добродетели и религии“. Предвижда се и внедряване на AI асистенти и софтуер за проследяване на резултатите на учениците.

В културната сфера кабинетът планира нов Закон за статута на артиста и въвеждане на Национален културен паспорт за деца и младежи.

Източник: Dir.bg