Данните на Евростат за третото тримесечие на 2025 г. показват умерено подобрение в потреблението на домакинствата в Европа, но и ясни сигнали за напрежение при доходите и спестяванията.
В еврозоната реалното потребление на домакинствата на глава от населението се е увеличило с 0,4% спрямо предходното тримесечие. Това е второ поредно тримесечие със същия темп на ръст. Реалният доход обаче е нараснал едва с 0,1%, след като през второто тримесечие увеличението беше 0,5%.
В рамките на целия Европейски съюз потреблението е нараснало с 0,5%, а реалният доход – с 0,2%. Основният положителен принос идва от възнагражденията на наетите лица и социалните трансфери в натура. В същото време текущите данъци и нетните социални осигуровки оказват най-силното отрицателно влияние.
Нормата на спестяване на домакинствата е спаднала с 0,3 процентни пункта както в еврозоната, така и в ЕС. Данните показват разнопосочни тенденции между отделните държави.
Най-голям ръст на спестяванията е отчетен в Италия (+1,4 п.п.), Унгария (+1,1 п.п.) и Полша (+0,6 п.п.). В другия край на класацията са Гърция (-1,8 п.п.), Швеция (-1,4 п.п.) и Финландия (-1,2 п.п.), където домакинствата са спестявали значително по-малко.
Инвестиционният процент на домакинствата остава без промяна както в еврозоната, така и в ЕС. В девет държави членки е отчетено увеличение на инвестициите, в три – запазване на нивата, а в четири – спад.
Най-силен ръст има в Гърция (+0,9 п.п.) и Ирландия (+0,5 п.п.), докато най-голямото понижение е регистрирано в Италия (-0,3 п.п.).
Картината, очертана от Евростат, е ясна: европейските домакинства харчат повече, но доходите им не нарастват със същото темпо. Това води до по-ниски спестявания и поставя въпроси за устойчивостта на този модел, ако икономическата среда се влоши или инфлационният натиск се върне.






