Макар България официално да изпълнява критериите за въвеждане на еврото, според социологическите проучвания голяма част от обществото е скептична към валутната промяна. Много българи остават привързани към лева, който вече 27 години е с фиксиран курс, първо към германската марка, а сега – към еврото.
Авторът критикува българското правителство за това, че твърде късно е стартирало информационна кампания за еврото и не е успяло навреме да противодейства на разпространяваните фалшиви новини и страхове, особено сред пенсионерите и хората с ниски доходи. Опасенията, че супермаркети и търговци ще използват смяната на валутата като повод за повишение на цените, остават широко разпространени.
ФАЦ посочва, че реалните икономически ползи от въвеждането на еврото – отпадане на обменните такси, по-евтино рефинансиране на дълга, по-добър кредитен рейтинг – често не се усещат пряко от гражданите. Именно това създава предпоставки за политически риск: ако цените продължат да растат, може да се утвърди наратива, че валутата е наложена на народа от елита, въпреки волята му.
Тази дезинформационна вълна, подхранвана активно от партии като „Възраждане“, дори ако не е директно управлявана отвън, може да доведе до сериозни политически последици, предупреждава изданието.