Проектът за 21-ия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия е изправен пред сериозни трудности и може да не бъде приет заради разногласия между държавите членки, съобщава Financial Times в анализ, посветен на неуспешните преговори през тази седмица.
От публикацията става ясно, че България не е единствената страна, която е поставила под въпрос одобрението на новите ограничения.
Според изданието редица европейски държави се противопоставят на определени мерки, тъй като се опасяват от негативни последици за свои компании и икономически интереси.
С новия санкционен пакет Брюксел цели да засили натиска върху Москва чрез ограничаване на приходите от износ и затягане на мерките срещу финансовия сектор, които подпомагат финансирането на руските военни действия в Украйна.
Гърция например отказва да подкрепи целия пакет, ако не получи гаранции, че ще може да продължи да транспортира втечнен природен газ (LNG) от находището Ямал в руския Арктик към трети страни.
Без подобно изключение ограниченията биха засегнали сериозно корабния бизнес на гръцкия милиардер Йоргос Прокопиу.
Според данни, цитирани от финансовото издание, от началото на руската инвазия в Украйна неговите танкери са превозили руски втечнен газ на стойност около 24 милиарда долара.
Германия и Португалия също се противопоставят на забраната за внос на руска риба, тъй като искат да защитят своите предприятия от преработвателната индустрия.
Австрия пък настоява за освобождаване на блокирани руски активи на стойност около 2 милиарда долара, за да бъде компенсирана Райфайзен Банк за глоба, наложена ѝ от руските власти.
Разногласията поставят под въпрос ефективността на целия подход на ЕС към санкциите срещу Русия.
„Ако всеки иска дерогация и изключения, накрая целият пакет от мерки ще заприлича на "празна кутия"“, коментира западен дипломат, пожелал анонимност.
Предстоящите преговори ще бъдат решаващи за това дали Европейският съюз ще успее да постигне единна позиция и да приеме новите ограничения срещу Москва.






