Военната кампания на САЩ срещу Иран официално носи името „Операция Епична ярост“, но според редица анализатори неофициалното ѝ определение би могло да бъде съвсем различно – „Отчаяно търсене на Делси“, предаде Financial Times.

Решението на американския президент Доналд Тръмп да започне война срещу Иран е силно повлияно от предишния военнополитически успех на Вашингтон във Венецуела в началото на годината.

Тогава операцията доведе до ареста на президента Николас Мадуро, а на власт застана неговата доскорошна заместничка Делси Родригес.

Самият Тръмп определи действията като „зашеметяваща, ефективна и мощна демонстрация“ на американската военна сила.

Американският лидер не криеше, че подобен сценарий може да се повтори и в Иран. В разговор с Axios той заяви:

„Трябва да се включа в назначаването, както с Делси във Венецуела.“

Тази стратегия обаче бързо се сблъска с реалността. След началото на войната бе обявено, че новият върховен лидер на Иран ще бъде Моджтаба Хаменей, син на дългогодишния духовен водач Али Хаменей, загинал в началото на конфликта.

Така надеждите на Вашингтон да влияе върху избора на ново ръководство в Техеран на практика се изпариха. Израелските служби вероятно ще се опитат да елиминират Хаменей-младши, но дори и това да се случи, няма гаранции, че следващият лидер ще бъде удобен за САЩ.

За разлика от ситуацията във Венецуела, където Делси Родригес вече заемаше ключова позиция във властта, в Иран Вашингтон не разполагаше с очевиден кандидат за лидер.

Белият дом дълго време не демонстрира особен ентусиазъм към политическите амбиции на Реза Пахлави, син на последния ирански шах.

Самият Тръмп дори призна с характерна откровеност:

„Повечето от хората, които имахме предвид, са мъртви.“

Подходът на администрацията на Тръмп често се описва като стратегия за „смяна на режима“.

Анализаторът Джереми Шапиро от Европейския съвет за външни отношения определя тази политика като „промяна на режима, без промяна на системата“.

Идеята е проста – да бъде поставен лидер, който е благосклонен към Вашингтон, без да се предприема дългосрочен проект за реформиране на политическата система.

Този модел игнорира очакванията на продемократичните сили в страни като Иран или Венецуела, но има едно ключово предимство – обещава бързи геополитически и икономически ползи без дългогодишни усилия за изграждане на държавни институции.

До този момент тази стратегия работи сравнително успешно във Венецуела. Страната за кратко време премина от близък партньор на Русия, Китай и Иран към държава, ориентирана към САЩ.

Наскоро американският министър на вътрешните работи Дъг Бъргъм посети Каракас заедно с група американски бизнес лидери, за да обсъди нови сделки в областта на енергетиката и добива на стратегически минерали.

Междувременно бившият президент Николас Мадуро се намира в американски затвор.

В Иран обаче ситуацията се развива по коренно различен начин.

Докато операцията във Венецуела приключи за часове, военните действия срещу Иран продължават вече повече от седмица. Самият Тръмп вече говори за кампания с продължителност четири до пет седмици, а в Белия дом се обсъжда дори възможността за изпращане на сухопътни войски.

Освен това конфликтът бързо придоби регионално измерение – още през първата седмица над десет държави бяха засегнати от ракетни удари или се оказаха потенциални мишени.

Военната ескалация доведе и до незабавни икономически ефекти. Световните цени на петрола рязко се покачиха след фактическото блокиране на Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните доставки на енергийни ресурси.

Продължителното поскъпване на горивата и нестабилността на финансовите пазари могат да увеличат вътрешнополитическия натиск върху Белия дом, особено с наближаването на междинните избори в САЩ.

Ако бъде изправен пред избор между нова ескалация и бързо изтегляне, характерът и политическият инстинкт на Тръмп вероятно ще го тласнат към опит за ограничаване на загубите.

Американският президент неведнъж е демонстрирал способност да обявява победа дори при неблагоприятен развой – както след изборите през 2020 г.

Но в случая подобен ход може да се окаже по-труден. В региона са разположени около 40 000 американски войници, както и множество военни бази и съюзнически обекти, които остават потенциални мишени.

Тръмп успя да започне тази война в момент по свой избор. Въпросът е дали ще може да я приключи при същите условия.

Има реална опасност „Операция Епична ярост“ да се превърне в епичен провал.