На 29 октомври 1879 г. във Веркл, Вестфалия, се ражда човек, който ще премине през почти всички важни среди на германския елит – армията, дипломацията, консервативната политика и властта. Франц фон Папен е кавалерийски офицер, военен аташе, канцлер, вицеканцлер и посланик. Името му обаче остава най-тясно свързано с една фатална политическа сметка: убеждението, че Адолф Хитлер може да бъде използван и държан под контрол.

От кавалерията до дипломатическите мисии

Папен произхожда от католическо аристократично семейство и избира военната кариера. След обучението си в пруската военна академия служи в кавалерията, а през 1913 г. е изпратен като военен аташе във Вашингтон и Мексико. През 1915 г. Съединените щати го обявяват за персона нон грата и той е отзован в Германия.

По време на Първата световна война Папен служи на Западния фронт, а по-късно е част от германските сили в Османската империя. След поражението на Германия през 1918 г. той се насочва към политиката и се присъединява към консервативното крило на Германската центристка партия.

Канцлер без парламентарна опора

На 1 юни 1932 г. президентът Паул фон Хинденбург назначава Папен за канцлер. Правителството му няма стабилно мнозинство в Райхстага и управлява основно чрез президентски укази. По време на краткия му мандат е отменена забраната за СА – паравоенното формирование на нацистите, което допринася за ескалацията на уличното насилие.

Папен участва и в т.нар. „пруски преврат“ от юли 1932 г., чрез който социалдемократическото правителство на Прусия е отстранено. Ходът отслабва една от последните големи демократични опори във Ваймарската република.

В радиопослание от 6 ноември 1932 г. Папен заявява:

„Не става дума дали този или онзи партиен лидер седи на канцлерския стол – дали се казва Хитлер, Брюнинг или Папен.“

Само няколко месеца по-късно обаче именно Хитлер заема поста.

Сделката, която променя германската история

След като губи канцлерския пост през ноември 1932 г., Папен започва преговори с Хитлер и убеждава Хинденбург, че нацисткият лидер може да бъде включен в консервативна коалиция. На 30 януари 1933 г. Хитлер е назначен за канцлер, а Папен става вицеканцлер.

Папен и съюзниците му смятат, че ще ограничат влиянието на Хитлер, защото в правителството има само няколко министри на Националсоциалистическата германска работническа партия. Планът се проваля. Хитлер бързо превръща коалиционното правителство в инструмент за установяване на диктатура, а Папен е отстранен от реалното управление.

Посланик на режим, който сам е помогнал да дойде

През 1934 г. Папен е изпратен във Виена. Като германски дипломат той работи за политическото сближаване между нацистка Германия и Австрия. Дейността му подпомага подготовката за анексирането на Австрия през март 1938 г.

След това Папен става посланик в Турция – пост, който заема от 1939 до 1944 г. Там се опитва да запази страната извън войната и да предотврати присъединяването ѝ към съюзниците. Дипломатическата му кариера приключва преди края на Втората световна война.

Нюрнберг и късният опит за оправдание

След войната Папен е сред обвиняемите пред Международния военен трибунал в Нюрнберг. Той е оправдан през 1946 г., макар че ролята му в подпомагането на Хитлер да заеме канцлерския пост остава сред най-спорните страници от биографията му.

През 1949 г. германски съд по денацификацията го определя като тежко обременен отговорен за нацисткия режим и го осъжда на осем години трудов лагер. След обжалване Папен е освободен. До смъртта си на 2 май 1969 г. той пише мемоари и защитава собствената си версия за събитията.

Франц фон Папен остава исторически пример за политик, който не е нацисткият лидер, но помага на лидера да достигне до върха. Опитът му да използва радикалното движение за консервативни цели завършва с обратното – консервативните среди отварят вратата, през която Хитлер поема пълната власт.

Източници: amp.dw.com