Възможна ли е нова дългова криза в еврозоната и може ли Франция да се окаже в ситуация, подобна на тази в Гърция преди 15 години? Този въпрос все по-често присъства в дискусиите на инвеститорите, след като френските държавни финанси се превърнаха в източник на сериозно безпокойство за европейските пазари.

Показателят за риска по френските облигации се повиши този месец до нива, невиждани от края на 2011 г. – в разгара на гръцката дългова криза. Протестите във Франция на 17 октомври засилиха общественото напрежение, докато политическата поляризация в парламента затруднява правителствените планове за ограничаване на задлъжнялостта.

Само шест месеца преди изборите Франция се превърна в едно от основните предизвикателства пред европейските финансови пазари. Паралелите с Гърция отпреди 15 години обаче не означават, че двете държави са изправени пред еднаква ситуация.

Френската икономика е значително по-голяма и разнообразна, а банковата система е по-устойчива. Страната разполага и с достъп до защитните механизми на еврозоната. Въпреки това размерът на държавния дълг, който вече достига 3,6 трилиона евро, представлява сериозен риск. Френските облигации се държат от инвеститори по целия свят, което означава, че евентуални сътресения могат да имат последици далеч извън границите на страната.

Колко сериозна е разпродажбата на френския държавен дълг?

Френските държавни облигации поевтиняха рязко през тази година, като донесоха на инвеститорите по-големи загуби в сравнение с тези на всеки друг голям пазар на държавен дълг.

Доходността по 10-годишните френски държавни облигации OAT достигна 5% този месец за първи път от 2002 г. Част от повишението се дължи на енергиен шок, който принуди Европейската централна банка да увеличи лихвените проценти. Движението обаче отразява и влошаващото се отношение на инвеститорите към финансовото състояние на самата Франция.

Въпреки това ситуацията остава далеч от гръцката дългова криза. Допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат френски държавни облигации вместо германски, достигна 1,78 процентни пункта този месец. По време на гръцката криза съответният показател за Атина надхвърли 35 процентни пункта.

Има и друга съществена разлика. Гърция загуби достъп до облигационните пазари, след като инвеститорите се отдръпнаха от държавния ѝ дълг. Франция все още може да емитира нови облигации и да привлича финансиране.

Какъв е размерът на френския дълг спрямо гръцкия по време на кризата?

Държавният дълг на Франция възлиза на около 119% от брутния вътрешен продукт. В началото на гръцката дългова криза през 2009 г. съотношението между дълга и БВП на Гърция е било приблизително 129%.

През следващите години гръцкият показател продължи да нараства и надхвърли 200% по време на пандемията от коронавирус. Впоследствие започна да намалява, докато във Франция задлъжнялостта продължава да се увеличава. Средното равнище за еврозоната в момента е около 87%.

Размерът на френския дълг обаче е съществена част от проблема. Той достига 3,6 трилиона евро – приблизително десет пъти повече от гръцкия дълг през 2011 г.

Около 60% от френските държавни облигации се държат от инвеститори извън страната. Това увеличава риска евентуална криза на френския облигационен пазар да се разпространи и към други финансови пазари. Именно поради тази причина инвестиционни компании като Franklin Templeton Inc. предупреждават, че евентуални сътресения във Франция могат да имат по-широки последици от тези при гръцката криза.

Как се различава бюджетното положение на Франция от това на Гърция?

Бюджетният дефицит на Франция е значително по-малък от този на Гърция в началото на дълговата криза. През 2009 г. Атина разтърси доверието на инвеститорите, след като стана ясно, че представените от страната данни за размера на бюджетния дефицит са неверни.

За Франция няма доказателства за подобно прикриване на финансови проблеми. Страната обаче многократно не успява да изпълни поставените цели за публичните финанси през последните години.

Данъчните приходи се оказват по-ниски от очакваното, икономическият растеж се забавя, а правителствата на малцинството срещат сериозни затруднения при осигуряването на парламентарна подкрепа за мерките за ограничаване на разходите.

Дори планът за леко намаляване на бюджетния дефицит до 5% от икономическото производство през тази година спрямо 5,1% през 2025 г. беше изоставен. Сега правителствената прогноза е за дефицит от около 5,4%.

Франция има и по-ограничени възможности да увеличава приходите си чрез данъци. Данъчните постъпления вече са сред най-високите в Европа като дял от националното производство, а допълнителното повишаване на данъчната тежест може да навреди на икономическия растеж.

Гърция е била в различна позиция. Страната е страдала от широко разпространено и систематично укриване на данъци, което е оставяло значителен потенциал за увеличаване на приходите чрез по-строг контрол и реформи в данъчната система.

Защо Франция трудно ограничава публичните разходи?

При ограничените възможности за увеличаване на приходите френското правителство се съсредоточава върху разходната част на бюджета. Те са вторите най-високи в Европа след тези на Финландия и достигат 57% от икономическото производство.

Намаляването им обаче е трудно заради дългосрочни структурни фактори. Сред тях са застаряването на населението и увеличаващите се разходи за здравеопазване.

Политическата съпротива допълнително затруднява съкращаването на социалните разходи. Миналата година бюджетът за социално осигуряване беше приет от парламента на косъм, като дефицитът се оказа значително по-голям от планирания. Това стана, след като правителството спря реформа, предвиждаща повишаване на пенсионната възраст.

„В крайна сметка Франция се нуждае от дебат за пенсионната реформа и, в по-широк план, за мащаба на услугите и подкрепата, които правителството може да осигурява“, заяви този месец Родриго Валдес, ръководител на отдела за фискални въпроси на Международния валутен фонд.

Колко устойчиви са икономиките на Франция и Гърция?

Една от най-съществените разлики между двете държави е структурата на икономиките им. В началото на дълговата криза Гърция разчиташе в голяма степен на туризма, корабоплаването и селското стопанство.

Франция разполага със значително по-голяма и диверсифицирана икономика. Сред водещите ѝ отрасли са производството на луксозни стоки, авиокосмическата индустрия и финансовите услуги.

Според BNP Paribas страната е и европейски лидер в логистиката и технологиите, което допринася за положителния баланс в търговията с услуги.

Текущата сметка на Франция, която обхваща широк кръг от търговски и доходни потоци с останалия свят, е близо до равновесие. За сравнение, през 2009 г. Гърция е имала дефицит по текущата сметка от около 12% от БВП.

Франция е и по-малко зависима от изкопаемите горива в сравнение с редица други държави. По-голямата част от електроенергията ѝ се произвежда от ядрена енергия и възобновяеми източници.

Международният валутен фонд прогнозира, че в дългосрочен план икономическият растеж на Франция ще се стабилизира около 1%. Това би могло да помогне за смекчаване на фискалните затруднения.

По-устойчива ли е френската банкова система?

Нарастващият риск по френския държавен дълг породи опасения и за състоянието на банките в страната. Финансовите институции обикновено държат значителни количества държавни облигации, което ги прави уязвими при рязък спад на тяхната пазарна стойност.

Понижаването на цените на облигациите може да засегне платежоспособността на кредиторите и показателите им за финансова устойчивост. Френските банки обаче са по-диверсифицирани, разполагат със значителни капиталови буфери и работят в условията на по-строг регулаторен надзор.

Това ги отличава от гръцките банки по време на дълговата криза. Тогава финансовите институции в Гърция бяха силно изложени на държавния дълг на собствената си страна. Загубите по тези активи при преструктурирането на задълженията на правителството на практика заличиха капиталовата им база.

Последиците се разпространиха върху цялата икономика. Банките ограничиха възможностите си за кредитиране на бизнеса и домакинствата, а дълбоката рецесия доведе до рязко увеличение на необслужваните кредити. В крайна сметка банковата система се нуждаеше от мащабна докапитализация.

С какви инструменти разполага ЕС за справяне с евентуална криза?

Една от основните разлики между сегашната ситуация и гръцката дългова криза е развитието на институционалната рамка на еврозоната.

Когато Гърция и други държави изпаднаха във финансови затруднения, европейските правителства трябваше да създадат механизми за финансова помощ на страните от валутния съюз. Сред тях е Европейският механизъм за стабилност.

Той беше използван за предоставяне на финансова помощ на Ирландия, Португалия, Кипър и Гърция. Механизмът продължава да съществува и може да отпуска заеми срещу ангажимент за провеждане на икономически реформи.

Друг важен инструмент е Европейската централна банка.

ЕЦБ като последна линия на защита

През 2012 г. тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги заяви, че институцията ще направи „всичко необходимо“, за да запази еврото. По-късно обещанието беше превърнато в програма за изкупуване на държавни облигации без предварително определен количествен лимит, известна като Outright Monetary Transactions (OMT).

Програмата никога не е била задействана, а използването ѝ е обвързано със строги условия.

След пандемията от коронавирус Управителният съвет на ЕЦБ създаде и друг инструмент – Инструмента за защита на трансмисионния механизъм. Той беше разработен в момент, когато централната банка се подготвяше да повиши лихвените проценти, а доходността по италианския държавен дълг се увеличаваше спрямо тази на облигациите на други държави.

Инструментът позволява на ЕЦБ да купува държавни облигации, когато ръководителите ѝ преценят, че пазарните движения не са оправдани от икономическите фундаментални показатели и пречат на предаването на паричната политика към икономиката.

Засега ЕЦБ отхвърля предположенията за предстояща намеса и подчертава, че Франция трябва сама да се справи с финансовите си проблеми.

Какви са политическите прилики между Франция и Гърция?

Макар икономическите условия да са различни, между Франция през 2026 г. и Гърция през 2009 г. могат да бъдат открити политически паралели. И в двете държави проблемите с публичните финанси се задълбочават в период, когато традиционните политически партии губят позиции, а популистки формации набират подкрепа.

В Гърция традиционната дясноцентристка партия беше изместена през 2015 г. от левия политик Алексис Ципрас. В заключителния етап на кризата конфронтацията му с останалите държави от ЕС почти доведе до излизане на страната от еврозоната. В крайна сметка Ципрас прие мащабни съкращения като условие за получаването на третата и последна спасителна програма.

Във Франция Еманюел Макрон измести през 2017 г. двете партии, които дотогава бяха заемали президентския пост от началото на Петата република.

Крайнодясната националистка Марин льо Пен е фаворит за негов наследник на изборите догодина, докато редица социологически проучвания поставят лидера на крайната левица Жан-Люк Меланшон на второ място.

Политическата несигурност допълнително ограничава възможностите на Франция да предприеме непопулярни бюджетни мерки. Именно това е едно от основните предизвикателства пред страната: да овладее нарастващия дълг и дефицит, без да задълбочи общественото напрежение и политическата нестабилност.