Здравейте, скъпи работодатели!
Здравейте, служители, получаващи заплатата си, благодарение на данъците, които аз и моите колеги плащаме.
Пиша ви по повод моето и на моите колеги възнаграждение.
Възнаграждение, което е плод на вашите решения.
В последното останало Детско отделение в Столична Общинска болница.
Нашето възнаграждение е:
477.77 лева за седем дежурства
Или по 68,25 лева на дежурство.
Което е 5,68 лв на час!!!
Едни златни 2,84 евро на час!!!
Господа!
2,8 евро на час???
И нямаше да ми е тъжно, защото последните години съм се посветил на доброволчество.
Нямаше да ми е тъжно, защото работата с деца пациенти и техните родители съм избрал за професия – призвание.
Нямаше да ми е тъжно, защото….
Се сещате за нас, само когато сте в мъка, болка, беда за вас или ващите деца.
Нямаше да ми е тъжно, защото сме се примирили и смирили.
Да работим в мезерия и нищета!
Кога за последно влязохте в Общинска болница?
Тъжно ми е, господа, защото това е подигравка.
Подигравате се с хората, на които разчитате за медицинска помощ.
Подигравате се с децата пациенти и техните родители!
А те са вашите роднини и близки!
2,8 евра – и искате качествена помощ?
2,8 евра – и искате милосърдно отношение?
Излизате с това – „Ама аз си плащам осигуровките?. Защо получавам такова отношение, такива условия?”…
Следващия път си спомнете това – 2,8 евро на час!
Всички ние работим с вашите болни деца, роднини, майки, бащи. Работим с Вашите болки. Заедно сме с Вашата мъка. Споделяме я и се опитваме да сме съпричастни. Опитваме се да влагаме емпатия в отношението към вас и вашите близки. Опитваме се да задържаме сълзите си в разбиране на вашата болка. Опитваме се да не носим ВАШАТА болка у дома.
Не успяваме. Живеем с вашата болка. Професията ни е призвание и ние сме се примирили с това.
Но няма да се примирим с подигравки!
Подигравка е 2,8 евра на час!
Опитваме се да обясним на нашите деца, че…..
БАЩА им работи за 2,8 евра на час!
И няма възможност да бъде с тях!
Защото е с вашите деца!
Защото е с вашата болка!
Те – моите деца, децата на моите колеги,
Това не го разбират!
А искат своето!
Искат нашето внимание, искат спортове, уроци, развитие….обучение…..
Да се развиват за моята и вашата страна, нали?
Да бъдат част от нашето бъдеще!
Но…..
Не става…
С 2,8 евра на час.
Ето защо, господа!
Аз излизам с името си, достойнството си и дейстивята си!
Излизам с моята отговорност!
Излизам с възпитанието, което съм дал на децата си.
Защото имам множество признания за това, включително от Президента на Републиката, Награда „Серафим” на Президент Филип Димитров, номинация „Човек на Годината” и още и още.
Защото всяко свободно време, отделям за обучение в сестринството.
Или в помощ на пострадали в земетресения, наводнения, пожари!
Знам, че това може да ми донесе и вреди, знам, че публикуването на заплащане е конфиденциално.
Но…
Не ме е страх!
Нямам скруполи, щом с мен и моите колеги,
С моите братя и сестри медицински специалисти, вие се подигравате.
Ръцете и главата не можете да ми отнемете!
Знанията и уменията също!
Ето защо от следващата седмица – 14.04 – преди Слънчевите Великденски празници излизам на символичен протест пред общината.
САМ!
Възкресението, което предстои да празнуваме всички, е повод на Възкресение на сестринството.
А това не става с 2,8 евра на час!
Без Синдикати, без Асоциации, без партии и структури!
САМ!
Срещу вашата подигравка!
Когато не съм до моите пациенти – вашите деца, ще съм пред вашето работно място!
Всеки мой приятел, колега и последовател може да ме подкрепи!
Свилен Делчев
10.1 С
11.3 С
11.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
