Многобройните му оперни, симфонични и балетни творби вълнуват поколение след поколение зрители, с тях порастват нови и нови звезди на класическото изкуство. Музиката му не просто вълнува, тя лекува душата.
Пьотър Илич Чайковски се ражда на 7 май през 1840 година във Воткинск, Русия, в дворянско семейство.
Семейството се премества в Москва, където бъдещият композитор за първи път чува „Иван Сусанин” от Глинка и е изключително впечатлен.
Малко по-късно се запознава и с „Вълшебният стрелец” от Вебер и окончателно се влюбва в операта. На 10 години започва да учи право (цели осем години), но не прекъсва уроците си по пиано.
Дори когато се дипломира и е назначен на служба към Министерството на правосъдието, всяка свободна минута отдава на музиката. А през 1860 г., вече в Санкт Петербург, започва първите си музикални курсове при проф. Заремба и е сред първите студенти в Петербургската консерватория.ь
Пьотър Илич Чайковски оставя завидно по обем и качество творчество. Композира 11 опери, сред които „Евгений Онегин”, „Дама Пика” и „Орлеанската дева”, споменатите вече прекрасни балети, шест симфонии, четири сюити, множество концерти, клавирни творби и камерна музика. Умира внезапно, на 53 години, на 6 ноември през 1893 г. в Санкт Петербург.
Повечето от изследователите на живота и творчеството му обикновено представят като причина за ранната му кончина заболяване от холера. Някои обаче смятат, че по-скоро става дума за самоубийство.
Дълги години музиката на руския композитор е отхвърляна от критиците като вулгарна и лишена от извисеност.
Днес за никого вече няма съмнение, че Чайковски е сред най-големите имена в класическата музика.
„Вдъхновението е гост, който не обича да посещава мързеливите.”
„Когато твори, на артиста му е нужно пълно спокойствие.”
„Животът е прелестен само тогава, когато се състои от редуване на радости и мъки, от борба на доброто със злото, от светлина и сянка, с други думи – от разнообразие в едно цяло.”
„Тщеславният човек винаги е низък.”
„Там, където думите са безсилни, на преден план излиза оръжието на най-красноречивия език – музиката.”
„Всяко произведение на изкуството неизбежно трябва да носи белега на своето време.”
„Големият талант изисква голям труд.”
„Музикалният материал, тоест мелодията, хармонията и ритъмът, безусловно са неизчерпаеми.”
„Грешат всички, които си мислят, че в момент на афект един артист е способен да изрази това, което чувства, със средствата на своето изкуство.”
„Дисонансът е най-великата сила на музиката.”
„Единственото спасение за скърбящата душа е работата.”
„Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася своето за общото благо.”
„Откакто започнах да пиша, аз си поставих задача да бъда в работата си това, което са били най-великите музикалния майстори: Моцарт, Бетовен, Шуберт.”
„От собствен опит знам, че книгите и нотите на най-известните хора са много по-интересни от самите тях.”
Източник: ARTday.bg






