Снимка: МВнР Министърът на външните работи Георг Георгиев представи изпълнението на ангажиментите на страната по Универсалния периодичен преглед на ООН, като подчерта, че България остава ангажирана да сътрудничи с всички международни механизми и организации в областта на човешките права.
„За втори път през последните пет години България е член на Съвета на ООН по правата на човека. Ние държим на поетите ангажименти и последователно работим за тяхното изпълнение“, заяви Георгиев.
По време на изслушването българската делегация, водена от външния министър, представи законодателните промени и инициативите, предприети след препоръките от предходния преглед през 2020 г.
Сред ключовите мерки, които министърът открои, са борбата с дискриминацията и нетолерантността, овластяването на жените и момичетата, защитата на правата на децата и хората с увреждания, както и интеграцията на лицата в уязвими групи.
Той добави, че през тази година са подсилени националните правозащитни институции – с избора на нов Омбудсман и ново ръководство на Комисията за защита от дискриминация.
„Усилията на България в областта на върховенството на правото, демокрацията и правата на човека са широко признати от международната общност.
Два от дългогодишните механизми за наблюдение в сферата на правосъдието и съдебната реформа вече са приключени, България е част от Шенгенското пространство и предстои присъединяването й към еврозоната.
Тези постижения свидетелстват за устойчивия ангажимент на българските власти към демократичните ценности и върховенството на закона“, заяви Георгиев.
В рамките на интерактивния диалог над 90 държави-членки на ООН представиха своите наблюдения и препоръки относно положението с правата на човека в България.
Особено внимание бе отделено на мерките срещу домашното насилие, безопасността на журналистите и интеграцията на ромската общност.
Универсалният периодичен преглед се провежда веднъж на пет години и представлява най-мащабният механизъм на ООН за наблюдение на правата на човека. След приключването на прегледа България ще разполага с нов петгодишен период за изпълнение на отправените препоръки.






