Пълното му име е дон Лукино Висконти, граф ди Модроне. Роден е в Милано на 2-ри ноември 1906 г. в аристократично семейство.

Майка му е талантлива музикантка, а в детството му неговият баща ангажирал изпълнители за собствения си театър. Лукино изучава виолончело 10 години и известно време е дизайнер на декори. Освен това има и солидно класическо образование. През 1935 Висконти е нает за асистент на френския филмов режисьор Жан Реноар, който развива неговата чувствителност към социалните и политически въпроси.

Лукино Висконти участвал в групата на антифашистки настроените кинокритици и пишел за демократични списания. В годините на Втората световна война участвал в Съпротивителното движение, бил арестуван от гестаповците и по чудо избегнал разстрел. Един от филмите му „Гибелта на боговете“ е на антифашистка тематика.

Най-красивата

Филмът му „Натрапливост“ е адаптация по романа на Джеймс М. Кайн „Пощальонът винаги звъни два пъти“, който утвърждава неговата репутация като режисьор. Той използва естествена обстановка, местни професионални актьори, експериментира, включва кадри, заснети със скрита камера, за да усили автентичността. Един реалистичен шедьовър, този филм предвещава следвоенните неореалистични творби на световно известни филмови автори като Роберто Роселини и Виторио де Сика.

Шест години по-късно „Земята трепери“, в документален стил, за живота на сицилианските рибари, филмиран изцяло извън студиото и без актьори, печели Голямата награда на филмовия фестивал във Венеция.

Други прочути филми на Висконти са „Най-красивата“ , „Ние жените“, като и в двата участва Анна Маняни“; „Роко и неговите братя“; „Гепардът“, по новелата на Джузепе ди Лампедуза, за един типичен аристократ с либерални убеждения, характер, с който Висконти силно се идентифицира; „Чужденецът“ ; „Залезът на боговете“ и „Смърт във Венеция“.

Роко и неговите братя

Екранизирайки повестта на Достоевски „Белите нощи“, режисьорът пренася действието в съвременността на Ливорно и го насища с лиризъм, свободна игра, фантазия и театрализация.

След 1945 г. Висконти успешно режисира както драматични, така и музикални спектакли. Към най-значителните му драматични творби, представени в Италия, се отнасят „Три сестри“ и „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, пиеси на Шекспир, Жан Кокто, Жан Ануи, Тенеси Уилямс, Артър милър и Ърскин Колдуел.

В музикалните театри поставил „Травиата“ и „Трубадур“ на Верди, оперите на Доницети и Щраус.

Като театрален режисьор Висконти представя в Италия творбите на френски и американски драматурзи като Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Артър Милър, Тенеси Уилямс и Ърскин Колдуел.

През 50-те години Висконти представя световно известното сопрано Мария Калас. Съчетавайки реализъм и спектакъл, той бележи големи успехи с „Травиата“ и „Дон Карлос“.

Смърт във Венеция

През 1962 г. Лукино Висконти заснема шедьовъра си „Гепардът“. 40 години по-късно жителите на Палермо стават свидетели на рядко събитие: фаталната красавица Моника Белучи пристига със свита от 50-ина гримьори и стилисти, за да участва в специална сесия на фотографа Брус Уебър. По случай юбилея на „Гепардът“ Уебър увековечава Моника в дрехите на Клаудия.

Талантът и името на Ален Делон са също свързани с Висконти. Всъщност великият италианец открива актьора за киното. Признателният Ален Делон държал в гримьорната си няколко фетиша: шал на Жан Габен, рокля от коронна роля на Роми Шнайдер, снимка на двамата влюбени Шнайдер и Делон, и фунията, с която Лукино Висконти е давал команди на снимачната площадка.

Малко преди смъртта си великият режисьор приключва редакцията на последния си филм „Невинният“ по романа на Габриеле д,Анунцио.

Лукино Висконти умира на днешния 17 март през 1976 г. в Рим на 70-годишна възраст.