В някои случаи тази промяна в поведението може да доведе до решения, които влияят на качеството на живот
Когато сме гладни, хормонът грелин директно влияе на мозъка ни и променя начина, по който взимаме решения – той ни прави нетърпеливи и импулсивни.
Според ново научно изследване, представено в сп. Neuron, хормоните, свързани с глада директно влияят на хипокампа в мозъка – частта, отговорна за паметта и способността да научаваме нова информация. Изследването разяснява за част от хипомампа, която е чувствителна към нивата на хормона на глада грелин. Именно тази част е отговорна за промяната в поведението, която се наблюдава, когато сме гладни, пише Puls.bg.
Високите нива на грелин в организма могат директно да намалят мозъчната активност в долната част на хипокампа – част от мозъка, която използва спомените ни за вземане на решения. Когато организмът е заситен и нивата на грелин са ниски, мозъчната активност в тази област е висока и можем да се възпрем от това да преяждаме.
Научното изследване доказва, че хормонът грелин, който се произвежда в стомашно-чревния тракт, може да преодолява кръвно-мозъчната бариера и да влияе директно на централната нервна система. Това ни посочва колко е важно да сме сити преди да взимаме решения. Добрата функция на долната част на хипокампа спомага за това да не преяждаме, което може да доведе до множество здравословни проблеми като затлъстяване.
Друга констатация от научното изследване е, че стимулирането на определени нервни клетки в долната част на хипокампа дори и при глад може да възпре инстинкта за ядене в мозъка.
Освен за взимането на решения относно храненето, гладът може да повлияе и на начина, по който взимаме решения относно други въпроси. Предишно научно изследване показва, че гладът може да ни направи нетърпеливи и склонни да взимаме прибързани решения, дори и такива, които засягат бъдещето ни. В някои случаи тази промяна в поведението може да доведе до решения, които влияят на качеството на живот.
Хормонът грелин е този, който съобщава на мозъка, че имаме нужда от храна, но в някои случаи можем да искаме да ядем, когато организмът не се нуждае от повече хранителни вещества. Състояния като диабет могат да провокират такова усещане, както и хормонален дисбаланс. Някои психични заболявания като тревожност и депресия също могат да доведат до преяждане с цел успокоение.
Още новини четете в категория Шоу
17 С
20.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
