След две години проучване и моделиране, той се върнал отново в океана. Използвайки мрежова система за вземане на проби от повърхността на океана, Мур открил шест пъти повече пластмаса от планктона, плаващ в океана.

Снимка: Кап. Чарлз Мур

Мур бил открил най-голямото от петте петна боклук плаващи в световния океан. Създадени от завихрящи се океански течения, известни като циркуляри, те действат като водовъртеж за боклук, засмуквайки пластмаси, които постоянно се местят.

„Това не беше парче боклук, това не беше поле от боклук, това дори не беше планина от боклук“, разказва след това Мур и допълва, че “вместо това океанът изглеждаше като мътна супа, съставена от различни по размер пластмаси.”

„Няма такова нещо като снимка на “Големият тихоокеански боклук”“, казва Мур. “Сателитите, безпилотните самолети и “Google Earth” все още се борят, за да заснемат това изключително мобилното сметище”, допълва още изследователят.

Проучване от 2018 г. прогнозира, че най-малко 79 000 тона океанска пластмаса плават в зона от 1,6 милиона квадратни километра – цифра, която е от четири до 16 пъти по-висока от докладваната официално. 

Търсенето на изображения в “Google” все още не предоставя точни снимки на “Големият тихоокеански боклук”, при всички положения той изглежда като солидна маса от пластмаса, а в някои случаи почти достатъчно здрава, че дори човек да може да премине през нея.

Океанската пластмаса създава множество опасности за околната среда, от заплитането на океански обитатели като костенурки и др., до консумация на тази отрова от птици и риби, които погрешно я приемат за храна.

Проблемът е толкова широко разпространен, че е довел до създаването на термина „пластисферата“. Той е използван за екосистеми, които са еволюирали да живеят в пластмасови среди, създадени от човека.

Петна от боклук се натрупват в открито море – частите от океана, които са отвъд териториалните води – така че малко правителства биха поели отговорност за тях. “Проблемът обаче става все по-труден за пренебрегване”, казва професор по околна среда и технологии от манчестърския Метрополитен университет във Великобритания.

При скорошно пътуване до южната част на Тихия океан проф. Лийл си спомня, че е видял пластмаса да се изхвърля по бреговете на островни нации като Фиджи, островите Кук и Вануату. „Тези страни не произвеждат пластмаса, но някои пластмаси от водовъртежите намират пътя до брега. Това също ще окаже влияние върху туризма там“, разказва проф. Лийл.

При липсата на действия от страна на правителството други си поставиха за мисия да разчистят петната от боклук. Един от най-известните опити е на “The Ocean Cleanup”, организация с нестопанска цел, основана от холандския предприемач Боян Слат.

„Решението е 50% хардуер и 50% софтуер“, казва Слат. “System 03” е най-новата итерация – използва компютърно моделиране, за да картографира пластмасовите горещи точки с висока плътност и да управлява технологията за отстраняване.

Целта е да се почисти 90% от пластмасата на петна в океана до 2040 г. въпреки че някои експерти поставиха под съмнение осъществимостта на този план и заявиха, че използването на лодки за транспортиране на пластмаса от океанските петна от боклук до пристанищата може да има високи въглеродни разходи.

Независимо дали технологията е отговорът или не, експертите са единодушни, че намаляването на производството на пластмаса ще бъде ключов двигател за ограничаване на петната от боклук в световния океан. 

Международният договор за пластмаси, който следва да бъде сключен през тази година, 175 нации заедно ще разработят правно споразумение относно замърсяването с пластмаса, за да се предотврати попадането на нова отрова и натрупване на боклук в океан.

Превод MEDIAMALL

Още новини четете в категория Любопитно