Готхолд Лесинг: Нищожната любов не се страхува от презрението на любимата

15/02/2024 15:44

готхолд лесинг нищожната любов страхува презрението любимата

Готхолд Ефраим Лесинг е германски просвещенец, поет, драматург, театрален критик и теоретик, философ, роден на 22 януари 1729 г. в Саксония. Завършва теология и медицина в Лайпцигския университет. Създава първата социална драма и първата национална комедия. Има заслуги за създаването на немския национален театър. Идеалът му е свободно човечество, разум и победа на духа над житейските условности.

Важните му произведения са: „Младият учен” (1748), „Мис Сара Сампсън” (1755), „Лаокоон, или за границите на живописта и поезията” (1766) „Хамбургска драматургия” – сборник от театрално-критически фейлетони (1767-1769), „Емилия Галоти” (1772), „Натан Мъдрият” (1779), „Възпитание на човешкия род” (1780).

Умира на днешния 15 февруари през 1781 г. в Брауншвайг.

Паметникът на поета в Хамбург

Припомняме си цитати на Лесинг:

„Две неща са вредни: много да се обещава и много да се очаква.“

„Пиши както говориш и ще пишеш добре.“

„Когато сърцето говори, няма нужда от подготовка.“

„Най-добрият човек е съчувстващият човек.“

„Истинският ценител на изкуството никога не извежда правила от своя личен вкус, а ще се постарае да изгради своя вкус по правилата, които изисква природата на нещата.“

„Крайната цел на науката е истината. Крайната цел на изкуството е удоволствието.“

„Има неща, които една женска стая вижда много по-остро от мъжки очи.“

„Често погледът на изследователя не намира повече, отколкото желае.“

„Красотата на душата придава чар дори на невзрачно тяло.“

„Житейският свят е часовник, механизмът му за навиване са парите, а махалото е жената.“

„Не е важно какво пишем, а това, че пишем.“

„Нищожната любов не се страхува от презрението на любимата.“

„Природата е имала намерение да направи жената съвършена, но е сгрешила глината и е избрала твърде мека.“

„Равенството е най-здравата основа на любовта.“

„Птицата може да се улови. Но възможно ли е да се направи клетка, която да е по-просторна от волния въздух?“

„Спорете, заблуждавайте се, грешете, но за Бога, мислете сами, дори да грешите.“

„Суеверията, с които сме израснали, не губят над нас властта си дори когато ги познаваме. Не сме свободни, ако не се надсмеем на веригите си.“