Върховният административен съд (ВАС) трябва да се произнесе на 11 ноември по спор за бъдещето на тенис базата на „Левски“ в Борисовата градина в София. Имотът, който е собственост на Министерството на вътрешните работи, е предмет на процедура за отдаване за срок от 30 години. За управлението му спорят „Тенис клуб Хасково“, свързан със школата, от която тръгва Григор Димитров, и Сдружение „Спортен клуб Олимпия – спорт за всички“, класирано на първо място в конкурса.
Процедурата е проведена по време на управлението на МВР от Даниел Митов, а решението за класирането е подписано от заместник-министъра Филип Попов, пише p26.bg.
Основният спор е свързан с начина, по който кандидатите са получили точки по отделните показатели, и по-конкретно с оценяването на възможностите им за развитие на спортна дейност.
Конкурсната комисия е оценявала кандидатите по три основни показателя – инвестиционна програма, предложена наемна цена и възможности за развитие на спортна дейност и постигане на резултати.
След първите два показателя „Тенис клуб Хасково“ е имал преднина от пет точки – 70 срещу 65 за „Олимпия“.
При третия показател обаче сдружението „Олимпия“ получава максималните 20 точки, докато хасковският клуб е оценен с 10. Така крайният резултат става 85 на 80 точки в полза на „Олимпия“.
Именно този начин на оценяване е в основата на съдебния спор. Според жалбата на „Тенис клуб Хасково“ за третия показател, който носи до 20 точки, не са били предварително определени достатъчно конкретни критерии.
От клуба смятат, че това е позволило субективна преценка, която е променила крайното класиране.
Друг основен аргумент в жалбата е сравнението между представените спортни постижения на кандидатите.
„Тенис клуб Хасково“ е приложил документи за над 130 медала и призови класирания на свои състезатели, включително официални протоколи на Българската федерация по тенис за периода 2020–2025 г.
Клубът посочва също опита си в организирането на национални и международни тенис турнири.
Според изложеното в жалбата конкурентното сдружение е представило информация за две участия във футболни турнири, без приложени документи, които да удостоверяват тези резултати.
Въпреки това „Олимпия“ получава два пъти повече точки по показателя за развитие на спортна дейност.
Защитата на хасковския клуб оспорва и разминаване в оценката на конкурсната комисия. В един от документите тя признава наличието на реален капацитет и потенциал за устойчиви спортни резултати, а в друг достига до заключение за липса на устойчиво развитие на спортната дейност.
Въпроси са повдигнати и около оценяването на инвестиционните предложения, които имат най-голяма тежест в конкурса – до 50 точки от общо 100.
Според жалбата в програмата на „Олимпия“ са включени 40 903 евро за софтуер и 38 347 евро за реклама.
От „Тенис клуб Хасково“ поставят под съмнение дали подобни разходи могат да се разглеждат като инвестиции в самата спортна база, тъй като са свързани предимно с дейността на организацията.
Оспорва се и оценката на третия участник, който е получил най-висок резултат по инвестиционната програма, въпреки че комисията е отбелязала липса на финансово обезпечаване на предложението му.
Според изчисленията на жалбоподателя при различно прилагане на правилата „Тенис клуб Хасково“ би завършил конкурса на първо място с 90 точки срещу 85 за „Олимпия“.
Казусът вече е бил разгледан от Административния съд София-град.
На 28 април съдът е посочил, че липсата на предварително определени критерии за третия показател би могла да бъде основание за отмяна на процедурата.
В последвалото решение от 22 май обаче класирането е потвърдено. Според защитата на „Тенис клуб Хасково“ въпросът за липсата на конкретни правила за оценяване не е получил произнасяне по същество.
Адвокатът по делото Марина Георгиева настоява процедурите за предоставяне на държавни имоти да бъдат основани на предварително известни правила и проверими оценки.
На 11 ноември Върховният административен съд трябва да разгледа спора, от който зависи бъдещото стопанисване на една от известните тенис бази в столицата.
Решението ще има значение не само за двамата основни кандидати, но и за начина, по който държавата предоставя спортната си инфраструктура за дългосрочно управление.






