Родената в Стокхолм, Швеция, актриса Грета Гарбо (18.09.1905 – 15.04.1990) се нарежда сред най-големите звезди от периода на нямото кино и последвалия го златен период.
Тя е на 5-то място в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена според Американския филмов институт. През 1955 г. Гарбо получава почетен „Оскар“ за цялостната си кариера и незабравимите си роли.
Твърди се, че преди смъртта си, тя написала автобиография, но дори и да съществува, тази книга все още не е публикувана.
През 1987 г., вече в напреднала възраст, изкълчила глезена си при падане. По време на дългото възстановяване не е можела да прави обичайните си дълги разходки и така започнало началото на края. Две години по-късно се наложило да се подложи на хемодиализа заради сериозни проблеми с бъбреците. Навръх Великден, на 15 април 1990 г., Гарбо починала от пневмония. Според последното ѝ желание, тялото й било кремирано и прахът – погребан в стокхолмско гробище. Години след нейната смърт интересът към личния ѝ живот обаче остава все така горещ.
ARTday.bg подбра няколко мисли на знаменитата актриса:
„Животът би бил толкова прекрасен, ако знаехме какво да правим с него.“
„Всеки, който се усмихва постоянно, крие издръжливост, която е почти плашеща.“
„В нашия свят няма място за голямата любов и за да я изпита човек трябва да заплати с живота си.“
„За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си.“
„Не трябва да се омъжваш, за да имаш добър партньор и приятел в живота.“
„Не си се представям в ролята на съпруга – ужасна дума.“
„Никога не съм казвала „Искам да бъда сама“. Казвала съм само „Искам да ме оставят на спокойствие“, което не е едно и също нещо.“
„Няма никой, който да ме иска – не мога да готвя.“
„Изглежда има закон, който урежда всички наши действия, така че аз никога не правя планове.“
„Аз вярвах, че съм надарена с особени сили. Опитвах се да намеря обяснение и за хладното си отношение към киното, и към заобикалящите ме мъже и жени. Намирам, че причината за това е, че цял живот съм действала въз основа на реалистични преценки.“
„Иска ми се да бях свръхестествено силна, за да мога да оправям всичко, което не е наред.“
„Има много неща в сърцето, които не можеш да споделиш с друг човек. Те са твои лични радости и скърби, които никога не можеш да изкажеш. Когато ги кажеш, губиш част от себе си.“
АRTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
