Преди десетилетие името на Бернар Вербер нашумя у нас с трилогията „Мравките”, издадена на български от ИК „Колибри”. Тогава може би беше все още млад за голямата световна слава, която му донесоха неговите романи, а сега фантастът вече е доказано име в съвременната литература с неповторимия си начин, по който съчетава митологията и духовните учения с логиката, биологията и футурологията. Роден е на 18 септември 1961 г. в Тулуза.
Писането му е кръвта. Още на 14-годишна възраст съчинява истории за един фензин, чете много и трупа опит, който няма как после да не се отрази благотворно в собствените му романи. Дълги години работи като журналист в престижни френски издания, включително в „Нувел обсерватьор”, а любимите му теми са за смъртта, бъдещето на човечеството и… мравките, разбира се.
Произведенията на Бернар Вербер са преведени на 35 езика. Книгите му са продадени в повече от 15 милиона екземпляра по света, което му носи признанието за един от „най-четените френски автори”. Освен трилогията, включваща „Мравките”, „Денят на мравките” и „Революцията на мравките”, негови са още „Танатонавтите” и „Империята на ангелите”, „Ние, боговете”, „Дъхът на боговете” и „Загадката на боговете”, на „Звездна пеперуда”, „Бащата на бащите ни”, „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание” и др.
Когато публикува „Дървото на възможностите”, Вербер посвещава част от своя сайт на едноименния проект за изследване на човешкия свят и създаване на разнообразни сценарии за неговото възможно бъдеще.
Фантастът посети България през 2007-а, когато бе гост на Пролетния панаир на книгата. Именно в София завърша книгата си „Загадката на боговете“. Критиката определя стила му като „философска фантастика”.
„Хуморът и любовта са двете най-мощни болкоуспокояващи.”
„Преди самото раждане на бебето, ангелът докосва с пръст устните му и му шепти: „Забрави всички свои предишни животи, спомените за тях не бива да смущават сегашния ти живот.” И на горната устна на новороденото остава вдлъбнатинка.”
1. Ти ще получиш тяло. То може да хареса или да не ти хареса, но то е единственото, с което ще разполагаш до края на дните си.
2. Ще ти се наложи да учиш в училище, наречено „Живот на планетата Земя”. Всеки човек и всяко събитие са твои универсални учители.
3. Не съществуват грешки, а само уроци. Неуспехите са неизменна аст от успеха. Невинни жертви няма – всички са само студенти.
4. Урокът ще се повтаря в най-различни форми, докато не бъде усвоен напълно. Ако не усвоиш лесен урок, той ще стане по-труден. Когато го научиш, ще преминеш към следващия.
5. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Ако промениш вътрешния си свят, външният също ще се промени за теб.
6. Ще разбереш, че урокът е научен, когато се променят поведението и отношението ти към страданието. Мъдростта се постига с практика. Малкото е малко по-добре от нищо.
7. Няма по-добро място и време от „тук и сега”. „Там” е малко по-лошо от „тук”. Когато твоето „там” стане „тук”, ти ще получиш друго „там”, което пак ще те се струва по-добро от „тук”.
8. Другите са само твое отражение. Не можеш да обичаш или мразиш това, което виждаш у другите, ако то не отразява собствените ти качества.
9. Животът майстори рамката, а ти рисуваш картината. Ако не поемеш отговорността за нейното създаване, други ще я нарисуват вместо теб.
10. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Твоите минали и сегашни желания и мисли ще определят твоето бъдеще.
11. Всички отговори са в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите. Но за да си го спомниш, трябва да четеш книги, да се вглеждаш в себе си, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си.
12. Ти ще забравиш за всичко това.
„Истинската любов не е между тела, а между души.”
„Винаги ще има огромна разлика между тези, които питат: „Защо нищо не ми се получава?”, и тези, които питат: „Как да го направя, за да ми се получи?”
„Времето е относително за всички, защото всеки го възприема по различен начин.”
АRTday.bg