На днешното заседание кабинетът взе две важни решения, свързани с транспорта, които са пряко условие за получаване на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„Искам да е ясно – ако тези реформи не бъдат придвижени, средствата по ПВУ няма да бъдат отпуснати“, заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов след заседанието.

Той отбеляза, че реформите са закъснели заради бездействието на предишното управление, но са напълно съгласувани с Европейската комисия и преминали широко обществено обсъждане.

Нов закон за обществения транспорт

Първото решение е приемането на проект за Закон за обществения транспорт – нормативна рамка, която досега липсваше в България.

„Днес общественият транспорт у нас не функционира като система, а на парче. Разписанията на влакове и автобуси не са синхронизирани. Прекачванията са трудни, чакането е дълго, а в много райони транспорт просто няма. Това не е система, а хаос“, коментира Караджов.

Според данни на общините 738 населени места нямат никакъв обществен транспорт, а още 601 са формално обслужвани, но реално транспортът не функционира. Само 61 населени места разполагат с адекватна услуга.

Новият закон ще създаде единна национална система, обединяваща разписанията на железопътен, автомобилен, авиационен и воден транспорт. Железопътните разписания ще бъдат основа за всички останали линии, а прекачванията ще се организират с минимално време за изчакване.

„Законът въвежда минимум от поне три транспортни връзки дневно до всяко населено място“, уточни Караджов. Създава се Национална точка за достъп с електронна информация в реално време за разписания, маршрути и връзки, като превозвачите ще подават актуални данни.

В основата на реформата е Интелигентната система за управление, включваща единен електронен превозен документ, клирингова система и Национален транспортен модел.

„Единният билет ще позволява с една транзакция да се закупи пътуване с влак, автобус, самолет или воден транспорт. За хората без смартфони ще има и магнитна карта със същата функционалност“, поясни министърът.

Договори за пътнически железопътни превози за 12 години

Второто решение е сключването на договори за пътнически железопътни превози за следващите 12 години. Министърът бе упълномощен да подпише договорите с избраните оператори.

„Това е втората най-важна реформа по ПВУ и безспорно най-сложната в железопътния сектор. Рискът е поет съзнателно, защото става дума за бъдещето на българските железници, защита на обществения интерес и гарантиране на европейските инвестиции“, заяви Караджов.

Договорите влизат в сила на 13 декември 2026 г., като нарушаването на този срок би застрашило европейското финансиране. Европейската комисия е удвоила инвестицията за нов подвижен състав – общо 734 млн. евро.

В Западния регион оператор ще бъде БДЖ – Пътнически превози, с над 17,7 млн. влаккилометра годишно, а в Северния и Южния регион – „Ивкони Експрес“ с под 3 млн. влаккилометра годишно. Договорите ще се изпълняват до 11 декември 2038 г., а печалбите на операторите са ограничени до 3,57% с автоматичен корективен механизъм.

„Трудовите права на служителите са напълно защитени. Няма да има съкращения. Всички работници се прехвърлят при същите условия със запазени заплати, длъжности, трудов стаж и социални придобивки“, увери Караджов.

Това засяга 408 души в Северния и 405 души в Южния регион.

„Това не са реформи на хартия. Това са промени, които ще вкарат транспортния сектор в България в 21 век – с честна конкуренция, модерни технологии и реални ползи за гражданите, бизнеса и държавата“, заключи вицепремиерът.